Сергей Лукяненко - Сумрачен патрул

Хесер кимна, загледан с неприязън към вратата, после въздъхна:

— Хора, хора… Добре, Городецки. Сядай.

Седнах, а Хесер все не започваше разговора. Ровеше из книжата, преместваше някакви цветни, гладко полирани стъкълца, изсипани в груба глинена паничка. Много ми се искаше да погледна дали са амулети, или просто стъкълца, но не посмях да своеволнича пред погледа на шефа.

— Добре ли прекара отпуската? — попита Хесер, сякаш изчерпал всички начини да отложи разговора.

— Добре — отвърнах аз. — Без Света, естествено, беше скучно. Но няма да вземем да мъкнем Надюшка в испанската жега. Не си е работа…

— Не си е работа — съгласи се Хесер. Не знаех дали Великият маг има деца — такава информация не се доверява дори на своите. Най-вероятно има. Навярно е способен да изпитва нещо от рода на бащински чувства. — Антоне, ти ли позвъни на Светлана?

— Не — поклатих глава аз. — Тя ли ви се обади?

Хесер кимна. И изведнъж избухна — удари с юмрук по масата и изрече на един дъх:

— Какво си въобразява? Първо дезертира от Патрула…

— Хесер, всички имаме право да подадем оставка — вметнах аз, но той не си и помисли да се извинява.

— Дезертира! Една вълшебница от нейното равнище не принадлежи на себе си! Няма право да принадлежи! Ако… ако се нарича Светла… освен това възпитава дъщеря си като човек!

— Надя е човек — изрекох аз, усещайки, че също кипвам. — Дали ще стане Различна — самата тя ще реши… Пресветли Хесер!

Шефът разбра, че вече и аз съм вбесен, и смени тона:

— Добре. Ваша си работа. Измъквайте се от борбата, разбивайте живота на детето… Както искате! Но откъде е тази омраза?

— Какво каза Светлана? — попитах аз.

Хесер въздъхна:

— Жена ти ми позвъни. На телефонен номер, който няма право да знае…

— Значи не го знае — вметнах аз.

— И каза, че смятам да те убия! Че замислям дългосрочен план за физическото ти отстраняване!

Гледах секунда Хесер в очите. После се засмях.

— Смешно ли ти е? — попита с мъка в гласа той. — Наистина ли ти е смешно?

— Хесер… — Успях да сподавя смеха си с големи усилия. — Извинявайте. Мога ли да говоря откровено?

— Бъди така добър…

— Вие сте най-големият интригант, когото познавам. По-голям и от Завулон. В сравнение с вас Макиавели е пале…

— Напразно подценяваш Макиавели — промърмори Хесер. — Така, разбрах, аз съм интригант. По-нататък?

— По-нататък — сигурен съм, че не възнамерявате да ме убивате. Може би бихте ме пожертвали в критична ситуация. Заради спасението на много хора или Светли Различни. Но просто така… да планирате… да интригантствате… Не го вярвам.

— Благодаря, зарадва ме — кимна Хесер. Не разбрах дали съм успял да го уязвя, или не. — Тогава какво си е набила в главата Светлана? Извинявай, Антоне… — Хесер изведнъж се засмя и дори извърна поглед, но добави: — Не чакате ли детенце? Още едно?

Задавих се. Поклатих глава:

— Не… май не… Не, тя щеше да ми каже!

— Жените понякога оглупяват, когато чакат дете — промърмори Хесер и отново се зае да прережда стъкълцата си. — Започват да виждат навсякъде опасност — за детето, за съпруга, за себе си… Или може би сега при нея… — Но тук великият маг съвсем се смути и прекъсна мисълта си. — Глупости… забрави. Да беше отишъл при жена си на село, да си поиграеш с момиченцето, да пийнеш току-що издоено мляко…

— Отпуската ми свършва утре — напомних му аз. Ох, нещо не беше наред! — А и както разбирам, предстои ми работа още днес.

Хесер ме изгледа опулено:

— Антоне! За каква работа говориш? Светлана ми крещя петнайсет минути! Ако беше Тъмна — сега над мен щеше да виси инферно! Край, работата се отменя. Удължавам ти отпуската с една седмица — отивай при жена си на село!

При нас, в московския отдел, казват: „Три неща не може да направи един Светъл Различен — да уреди личния си живот, да постигне щастие и мир на цялата Земя и да получи отпуска от Хесер.“

Честно казано, аз съм доволен от личния си живот. Ето че сега получих и седмица отпуска.

Може би мирът и щастието на Земята вече наближаваха?

— Не се ли радваш? — попита Хесер.

— Радвам се — признах си аз. Е, перспективата да плевя лехите под бдителния поглед на тъщата не ме вдъхновяваше. Но пък щях да съм със Света и Надя. Надя, Наденка, Надюшка. Моето двегодишно чудо. Човек, човече… Потенциално — Различна с велика сила. Толкова Велика, че дори самият Хесер не може да й служи и за подметка. Представих си каишките на сандалките на Надя, към които вместо подметка е залепен великият Светъл маг Хесер и се ухилих.