Сергей Лукяненко - Сумрачен патрул

— Намини през счетоводството, че да ти платят премия… — продължаваше Хесер, без да подозира на какви издевателства го подлагам мислено. — Измисли сам формулировката. Нещо от рода на… многогодишен добросъвестен труд…

— Хесер, а каква беше онази работа? — попитах аз. Той млъкна и се опита да ме прониже с поглед, но не успя и каза:

— Когато ти разправя всичко, ще позвъниш на Светлана. Направо оттук. И ще я попиташ дали да се съгласиш. Става ли? И за отпуската ще й кажеш.

— Какво се е случило?

Вместо отговор Хесер отвори бюрото, извади черна кожена папка и ми я подаде. От папката осезаемо лъхаше на магия — тежка, бойна.

— Отвори я спокойно, осигурен ти е достъп… — промърмори Хесер.

Отворих папката — някой човек или Различен без право на достъп в този момент щеше да се превърне в купчина пепел. В папката имаше писмо. Един-единствен плик.

Адресът на нашия офис беше изписан с прецизно залепени букви, изрязани от вестник.

Разбира се, обратен адрес нямаше.

— Буквите са изрязани от три вестника — каза Хесер. — „Правда“, „Комерсант“ и „Аргументи и факти“.

— Оригинално — отбелязах аз. — Може ли да го отворя?

— Отвори го, отвори го. Криминалистите вече направиха всичко, каквото можаха с него. Няма никакви отпечатъци, лепилото е китайско и се продава във всеки павилион на „Съюзпечат“…

— А хартията е тоалетна! — възкликнах аз възторжено, изваждайки листа от плика. — Поне чиста ли е?

— За съжаление — каза Хесер. — Ни най-малки следи от органични вещества. Обикновена тоалетна хартия от най-евтините. Казва се „Петдесет и четири метра“.

На парчето тоалетна хартия, небрежно откъснато по линията на перфорацията, текстът беше налепен със същите разнокалибрени букви. По-точно — цели думи, само окончанията понякога бяха подбирани отделно, без никакво уважение към шрифта:

„НА НОЩния ПАТРУЛ сигурно ще му БЪДЕ ИНТЕРЕСНО да научи, че ЕДИН Различен е РАЗКРИл на един човек цялата истина за РАЗличните и сега възнамерява да направи ТОЗИ ЧОВЕК РАЗЛИЧЕН. доброЖЕЛАтел.“

Идеше ми да се разсмея. Но кой знае защо, не исках да го правя. Вместо това отбелязах проницателно:

— Използвана е изрезка с израза „Нощен патрул“… Само са го членували с добавяне на окончание.

— Имаше такава статия в „Аргументи и факти“ — поясни Хесер. — За пожара на телевизионната кула. Казваше се „НОЩЕН ПАТРУЛ НА КУЛАТА В ОСТАНКИНО“.

— Оригинално — съгласих се аз. При споменаването на кулата ме побиха тръпки. Не беше най-веселото време тогава… и не бяха най-веселите приключения. Лицето на Тъмния Различен, когото хвърлих от кулата през Сумрака, щеше да ме преследва цял живот…

— Не се вкисвай, Антоне. Ти направи всичко както трябва — каза Хесер. — Хайде да се захващаме за работа.

— Хайде, Борис Игнатиевич — обърнах се аз към шефа със старото му, „цивилно“ име. — Какво, това сериозно ли е?

Хесер сви рамене:

— От писмото дори не лъха на магия. Съчинил го е или човек, или способен Различен, който умее да заличава следите си. Ако е човек… значи наистина има изтичане на информация. Ако е Различен… то това е напълно безотговорна провокация.

— Никакви следи? — уточних аз още веднъж.

— Никакви. Единственото, за което можем да се хванем, е пощенското клеймо. — Хесер се намръщи. — Но тук страшно мирише на постановка…

— Какво, да не би писмото да е изпратено от Кремъл? — развеселих се аз.

— Почти. Кутията, в която е пуснато писмото, е на територията на жилищен комплекс „Асол“.

Другарят Сталин несъмнено би одобрил сградите от комплекса — доста високи, с червени покриви. Бях ги виждал, но само отдалеч.

— Там не може да се влезе току-така, нали?

— Не може — кимна Хесер. — Така че, като изпраща писмото от „Асол“, след всичките хитрини с хартията, лепилото и буквите, неизвестният или е извършил груба грешка…

Аз поклатих глава.

— … или иска да ни насочи по лъжлива следа… — Хесер направи пауза, наблюдавайки внимателно реакцията ми.

Замислих се и отново поклатих глава.

— Твърде наивно е.

— … или „доброжелателят“ — Хесер изрече последната дума с откровен сарказъм — наистина иска да ни даде сламка.

— Защо? — попитах аз.

— Нали е изпратил писмото по някаква причина — напомни Хесер. — Както разбираш, Антоне, не можем да не реагираме на това писмо. Ще изхождаме от най-лошата възможност — че съществува Различен предател, способен да разкрие на човечеството тайната за нашето съществуване.