Майкл Муркок - Господарят на паяците

— Ще ти обясня — казах аз. — А сега нека се опитаме да забравим тези проблеми. Отново сме заедно.

— Да — съгласи се той и се опита да се усмихне, — днес е ден на голяма радост. Да видя и двама ви отново тук е. Повече, отколкото можех да се надявам. Хайде да хапнем, а после ще поговорим и всичко ще научим.

Хванати за ръце, Шизала и аз последвахме баща й и брат й и влязохме в двореца.

Скоро донесоха храната и аз започнах разказа си за връщането на Земята повторното идване на Марс и приключенията на север. После Дарнад разказа за своите преживявания, а след това всички заедно обсъдихме случилото се във Варнал, докато ни нямаше.

Въпреки тъмния облак на предстоящата война, който вечно присъстваше, ние не можехме да скрием радостта си от нашето събиране и разговорите ни продължиха до късно през нощта. Следващият ден щеше да ни донесе две неща церемонията преди сватбата годеж и изготвяне на плановете за война.

— Така Хоргул е измамила Болиг Фас Огдаи, както и неговия син — каза Карнак на следващата сутрин.

— Тя го държи изцяло във властта си — допълни Дарнад.

Закусвахме заедно, което е необичайна практика на Марс, но нямахме време за губене.

— Трябва да има някакъв начин да убедим брадхи, че тя лъже — каза Шизала.

— Ти не си го виждала — казах й аз. — Опитахме се да го убедим, но той едва ли разбираше какво му говорим. Приличаше на лунатик. Това е нейно дело, не на Болиг Фас Огдаи.

— Остава въпросът — каза Дарнад, — как да предотвратим тази война. Нямам желание да проливам кръвта на моите приятели, както и да видя Варнал разрушен, защото те несъмнено ще ни победят.

— Сещам се само за един начин — тихо казах аз. — Това е едно неприятно решение, но нямаме избор. Ако другите ни усилия се провалят, някой трябва да я убие. Със смъртта на Хоргул ще се тури край на нейната власт над брадхи и поданиците му.

— Да убием жена! — Дарнад беше шокиран.

— Тази мисъл е не по-малко неприятна и на мен — отвърнах аз.

— Прав си, Майкъл Кейн — кимна Карнак. — Това може би е единствената ни възможност. Но кой ще се заеме с такава отвратителна задача?

— Тъй като аз достигнах до това решение, тази неприятна задача се пада на мен — промърморих аз.

— Нека да оставим този въпрос за по-късно — побърза да предложи брадхи Карнак. — Време е за годежната церемония в тронната зала. Вие с Шизала трябва да се приготвите.

Върнах се в стаята си, а Шизала отиде в нейната. Там намерих подредено различно лично снаряжение и дрехи. След малко пристигна Дарнад да ми покаже как се носят. Имаше фино изработени доспехи от ковано злато и сребро, меч и кама всичките украсени със скъпоценни камъни. Имаше и дебело наметало от тъмносиня материя, богато подплатено с червено, украсено с красива бродерия с жълти и зелени конци, изобразяващи сцени от историята на карнала. Имаше също и чифт сандали от мека лъскава черна кожа завързващи се под коленете.

Облякох се. Дарнад отстъпи настрана и ме огледа одобрително.

— Чудесен си — заяви той. — Горд съм да те имам за брат.

В марсианския речник не съществуваше думата „зет“. Когато някой се ожени, той автоматично се приема за кръвен роднина на семейството. Щях да стана син на Карнак и брат на Дарнад. Техните братя и братовчеди щяха да станат и мои. Струваше ми се странно, че по тази логика Шизала щеше да стане не само моя съпруга, но и моя сестра и племенничка! Но такъв беше обичаят на Марс и аз бях длъжен да го приема.

Дарнад ме остави в тронната зала, където ни очакваха няколко избрани царедворци. Тя не се различаваше от тронната зала в Града на скъпоценните камъни, макар че беше по-малка и не толкова претенциозна. На подиума стоеше брадхи Карнак в прекрасни дрехи от черна кожа и корона на главата.

Подобно на повечето важни обичаи на Южен Марс церемонията беше кратка и не много внушителна. Карнак обяви, че ние ще се женим, ние потвърдихме, че това е наше желание, а не на някой друг. След това попита дали има някакви възражения срещу този брак. Нямаше.

Карнак заключи:

— Тогава нека моята дъщеря Шизала, брадхинака и моят син, Майкъл Кейн от Негалу се оженят, когато намерят за добре след изтичането на десет дни от настоящата церемония.

Така се сгодих за една чудесна девойка.

Не ми оставаше нищо друго, освен да се приготвя за най-лошото. От балкона на една кула в двореца погледнахме надолу към площада, където се събираше жалката ни армия. Бях свалил официалните си дрехи и сега бях с доспехи на обикновен боец с майсторски изработен меч в едната ръка и с малко неточен карналски въздушен пистолет в другата. На раменете си носех наметало от тъмнозелен плат.