Майкл Муркок - Господарят на паяците

Изчакахме брадхи да слезе и тогава, тъй като царедворците и стражата се спуснаха напред, издърпахме стълбата, отрязахме задържащите въжета и се издигнахме в небето над Града на скъпоценните камъни.

Сега, когато знаех истината, че съм в същия период от време, през който бях върнат на Земята, реших да отида във Варнал, Града на зелените мъгли, и да видя моята Шизала Трябваше също да разберем дали брадхи Карнак, бащата на Шизала и Дарнад, знае за тези дела и какво смята да предприеме.

Карнала беше изтощена от голямата битка с Аргзуун. Мислех, че тя нямаше шанс за победа във войната с по-силната Мисхим Теп. Не смятах също, че хората ще имат голямо желание за бой, защото докато в Мисхим Теп бяха убедени, че Хоргул говори истината, в Карнала бяха на противното мнение и сигурно щяха да съчувстват на измамените си приятели.

Макар че летяхме с максимална скорост, щеше да мине доста време, преди да пристигнем във Варнал. Добре поне, че Дарнад ни водеше.

Докато се носехме към Града на зелените мъгли, Дарнад ми разказа какво му се бе случило от раздялата ни в пещерите на Аргзуун.

Ти си спомняш, че с Дарнад бяхме решили един от нас да се върне на юг и да помогне за освобождаването на Шизала, затворена от Хоргул в пещерите на Аргзуун, ако моят опит излезе неуспешен.

Дарнад тръгнал, препускайки с всички сили, за да премине стотиците километри, които бяхме изминали. Но скоро дахарата му окуцяла и той се оказал сам в пълните с хеели гори. Успял някак си да се опази от свирепите животни, които го нападнали, макар че дахарата му нямала този късмет. Загубил ориентировка и попаднал на село с първобитни хора, които го заловили с намерение да го изядат. Успял да избяга. Измъкнал се от колибата, в която бил затворен, но без оръжие и полужив от глад. Лутал се известно време, после срещнал номади-пастири, които му помогнали.

Последвали още много приключения. Накрая бил пленен от разбойници, които го продали на представител на брадхи на един малък народ, успял по някакъв начин да оцелее на юг, макар че бил много по-назад в културно отношение от останалите народи. При първата възможност Дарнад избягал и се отправил към Мисхим Теп — най-близкия приятелски народ — така мислел той. Достигнал до Мисхим Теп и разказал на жителите на малкото гранично селище кой е, но бил прогонен като враг! Не могъл да повярва на случилото се. Решил, че е станала грешка. Оказало се, че го преследват онези, които смятал за най-големи приятели на народа му. В продължение на седмици успявал да се изплъзне от стражите, които го търсели, но накрая го хванали. Бил се добре, но многобройните му противници успели да го пленят.

Стражите го предали на Мих-За-Во, където го видях за първи път.

После по негова молба му разказах моите преживявания.

Летяхме над огромната равнина Кримзън Плейн, която веднага познах по странните папрати, олюляващи се леко като безкраен океан.

Гледката повиши настроението ми, защото това означаваше, че бяхме съвсем близо до Зовящите хълмове, сред които се намираше Варнал, Градът на зелените мъгли, домът на брадхите на карнала… и Шизала моята годеница.

На следващата сутрин достигнахме до Зовящите хълмове и не след много щяхме да достигнем долината, в която се намираше Варнал.

Сърцето ми щеше да изскочи, когато видях отново високите сгради на Варнал. Тук-там някои от сградите бяха от странно син мрамор, който се вади от хълмовете. Златни жилки по мрамора правеха сградите да блестят на слънцето. Знамена се виеха на кулите. Градът беше по-скромен от Мих-За-Во, Града на скъпоценните камъни, и не толкова голям, но за мен беше безкрайно красив, гледката безкрайно скъпа.

Слязохме на градския площад и веднага дойдоха стражи, готови да ни посрещнат като врагове.

Брадхи Карнак бързо слезе по стъпалата на двореца Шизала го последва.

— Шизала! — извиках аз.

Тя вдигна поглед и ме видя. Очите ни се срещнаха. Гледахме се, по лицата ни се стичаха сълзи от радост. После скочих от кабината и се спуснах към нея, да я прегърна.

— Какво стана? — попита Шизала — О, Майкъл Кейн, какво стана? Не знаех какво да мисля, когато ти изчезна през нощта преди церемонията на годежа. Знаех, че няма да ме оставиш по собствена воля. Какво се случи?

— Всичко ще ти разкажа — обещах аз. — Но преди това има други въпроси, които трябва да обсъдим. — Обърнах се към брадхи. — Знаеш ли, че Мисхим Теп готви нападение срещу Варнал?

Той кимна тъжно.

— Вчера пратеник донесе декларация — отвърна той. — Не мога да разбера как Болиг Фас Огдаи е могъл да повярва на тези лъжи. Той обвинява мен и моите близки и теб, Майкъл Кейн най-отвратителни дела, известни на нашето общество. Много години бяхме приятели, бащите и дедите ни са били приятели. Как е възможно това?