Майкл Муркок - Господарят на паяците

Човекът поклати глава.

— Несъмнено някой от нашите врагове, макар нормално да не изглеждат така.

Продължих към пристанището и намерих балона на мястото си, завързан за един от няколкото железни халки на кея. Качих се в кабината и пуснах двигателя — този чудесен малък блок, който сякаш работеше без гориво.

После го насочих над самите покриви на блестящия Град на скъпоценните камъни към двореца — голяма постройка, по-величествена от всички останали. Изглеждаше буквално построена от скъпоценни камъни!

Научих, че в Мисхим Теп се копаят много видове скъпоценни камъни. Въпреки че бяха полезни търговски стоки, населението не им приписваше никаква особена стойност.

Слязох на стъпалата на двореца и извиках охраната да завърже въжетата.

Тогава на най-горното стъпало се появи Ворум Саз Хази и ме поздрави, докато се изкачвах по стъпалата.

— Докладвах на брадхи за твоето предложение — каза Ворум Саз Хази. — Той сега ще разговаря с теб. Брадхи смята, че си дошъл в подходящ момент. Такива кораби ще ни помогнат в борбата срещу враговете.

Тръгнах с него. Забелязах, че е разтревожен.

— Какво те безпокои? — попитах го аз.

Той ме хвана под ръка и ме поведе из двореца.

— Не зная — отвърна Ворум Саз Хази. — Може би грижите по ужасната война, която ни очаква, а и брадхи изглежда различен. Става нещо странно, но не мога да разбера какво.

Ворум Саз Хази можа да каже само това, защото точно тогава се отвори голямата, покрита със скъпоценни камъни врата на тронната зала. Беше огромна тапицирана с големи цветни знамена с редове от галерии, достигащи чак до тавана. Край стените стояха благородници, мъже и жени, и ме гледаха с учтиво любопитство. На тронния подиум в дъното на залата имаше три фигури. По средата беше брадхи — измъчен от грижи мъж със сиви кичури в косата и голяма впечатляваща глава, сякаш изсечена от камък. Отляво на него, все още със завързани ръце, стоеше свирепият човек, който бях видял по-рано. Но лицето, което седеше на стола до брадхи, познах с отвращение. И в същото време присъствието на тази личност предизвика в мен чувство на задоволство.

Беше Хоргул — жестоката жена, която, както директно, така и индиректно беше причина за повечето от моите неприятности по време на първото ми посещение на Марс.

Хоргул!

Това можеше само да означава, че изчисленията ми за времето бяха верни, дори ако бях допуснал малка грешка спрямо мястото. Щом Хоргул съществуваше, значи и Шизала съществува!

И Хоргул, и свирепият човек се обърнаха и ме погледнаха. И тогава и двамата едновременно заговориха произнасяйки едни и същи думи:

— Майкъл Кейн!

Защо ме познаваха и двамата?

Не направих нито крачка по-нататък, защото разбрах, че съм в опасност.

Тогава неочаквано разпознах гласа на свирепия мъж и разбрах защо ми се струваше толкова познат. Беше Дарнад, братът на Шизала, с когото се бях разделил, както ми се струваше преди години в пещерите на Аргзуун.

Ако беше пленник, бях длъжен да го освободя, защото ми беше близък приятел.

Извадих меча си и вместо да се обърна и да побягна, аз се втурнах към Дарнад преди изненаданите царе дворци да реагират.

Хоргул изпищя и посочи към мен.

— Това е онзи! Това е той! Той единствен е причина за тази война!

Не зная как аз, който отсъствах през това време и бях на друго място, можех да съм причина за война. Отрязах въжетата, с които беше вързан Дарнад, и се обърнах точно когато един царедворец приближи с меч в ръка. Използвайки един трик, научен още като дете от стария ми учител по фехтовка мосю Кларше, закачих върха на меча си в мрежестия предпазител на неговия, измъкнах оръжието от ръката му и го захвърлих пред мен. Трикът сполучваше само срещу човек, свалил гарда си, но в този случай беше успешен и единствено то беше от значение.

Всички в тронната зала бяха объркани. Бях сигурен, че има някаква ужасна грешка, за която беше виновна Хоргул. Не исках да убивам никого от толкова гостоприемния към мен народ.

Двамата с Дарнад се защитавахме в един ъгъл на тронния подиум, а царедворците бяха предпазливи с атаките си срещу нас, за да не бъде наранен техният брадхи.

Тогава се сетих за един блъф, който щеше да предотврати проливането на нечия кръв, включително и наша.

Скочих зад брадхи и го хванах за доспехите. После вдигнах меча над главата му.

— Само ни направете нещо и вашият брадхи ще бъде мъртъв! — извиках ясно и силно.