Вдига поглед от настоятелните червени призиви и го отправя към огледалото. В израза на това лице не прочита нищо.
Раян седи в леглото и чете, докато завършва за втори път романа на Саманта малко преди два след полунощ. Нямал е намерение да остава буден до толкова късно.
В продължение на няколко минути съзерцава портрета на авторката, отпечатан върху обложката. Няма фотоапарат на земята, който да отрази изцяло нейната красота.
Като оставял книгата, той свежда глава към планината от възглавници.
През трите месеца непосредствено след трансплантацията страничните ефекти от неговите двайсет и осем препарата го поставят в състояние на стрес, а в няколко изолирани случая направо го притесняват. Но постепенно дозировката се прецизира, някои лекарства са заменени от други и след това възстановяването му тръгва така добре, че доктор Хоб започва да го нарича „моя супер пациент“.
В края на първата година няма и помен от симптоми за отхвърляне на органа, няма неочаквани пристъпи на слабост, няма умора, няма повишена температура, няма студени тръпки или световъртеж, няма разстройство или повръщане.
Миокардната биопсия си остава най-сигурният начин за предугаждане на опасността от отхвърляне. Два пъти през изтеклата година Раян се подлага на процедурата в качеството на амбулаторен пациент. И двата пъти патологът не намира във взетите проби никакви признаци за тъканна несъвместимост.
За физическо натоварване той извървява неизброимо число километри. През последните месеци започва да тренира с велоергометър, както и да вдига леки гири.
Фигурата му е стегната, усеща се във форма.
Ако се съди по досегашните резултати, може да се окаже сред малцината избрани, при които чуждото сърце създава не по-големи неудобства от влята чужда кръв. Най-голямата опасност от здравословно естество, която го заплашва, се крие в неадекватните защитни сили на организма, парализирани в голяма степен от потискащите функциите на имунната система лекарства, които взема, за да се ограничи вероятността от изхвърляне на новия орган. Все пак той е готов за обрат, за промяна в руслото, заместване на настоящата светлина с непознат мрак. Събитията довели до трансплантацията, изглежда все още са на дневен ред.
Ето ти сега бонбонени сърчица с тяхното най-обикновено уж послание, което крие неразгадан смисъл в привидната си простота. И онази фигура върху дъждовния южен край на моравата.
Намалява светлината на нощната лампа. Дори след цяла година, протекла относително нормално, предпочита да не заспива в пълен мрак.
Голямата спалня разполага с две веранди. Вратите и към двете са дебели по осем сантиметра, имат метален обков и две резета отвътре. Свързани са със системата за охрана и не могат да бъдат отворени от външен човек, без да се задейства алармата.
Главното стълбище се спуска към долната площадка. Има и асансьор. Вратата на апартамента към площадката се заключва отвътре със стоманен език, до който няма достъп от външната страна.
Следователно, ако някой нарушител на охранявания периметър съумее все пак да проникне незабелязан в къщата, той ще остане там, където е, за през нощта, ограничен от алармената система и без каквато и да било възможност да проникне в покоите на стопанина.
В дрешника има скрит сейф, където Раян държи деветмилиметров пистолет и кутия патрони за него. Тази вечер, преди да си легне, той го зарежда. В момента лежи в полуиздърпаното чекмедже на нощното шкафче.
Би могъл да изгради много солидно обвинение срещу себе си с аргумента, че страховете му от заговор през месеците преди трансплантацията не са вследствие на умопомрачение, дошло като резултат от намаленото съдържание на кислород в кръвта, нито могат да се припишат на странични ефекти от вземаните медикаменти, а са си най-логичен резултат от присъщата му, цял живот съпътстваща го мнителност. Когато човек се приучи от най-ранна възраст да няма доверие в родителите си, подозрителността като нищо остава негов спътник за цял живот и основен елемент от цялата му житейска философия.
И ако истината е такава, той трябва да положи сериозни усилия, за да не се плъзне отново към бездната на своята параноя. Може би като първа стъпка в това направление не би било зле да върне пистолета на мястото му още сега, а не на сутринта.
Бръква в чекмеджето до главата си.
Не се разнася никакво неуместно почукване. Легнал на дясната си страна, притиснал ухо до възглавницата, Раян долавя бавния, стабилен ритъм на своето здраво сърце.
Читать дальше