Дин Кунц - Сърцето ти принадлежи на мен

Раян се изправя, като оставя лампиона запален, за да покаже, че напуска това място само за кратко.

През един прозорец в ъгъла, защитен от светлината на лампите в тавана благодарение на буйната зеленина на две засадени в кашпи палми, той започва да изучава внимателно подгизналата околност навън.

Която и да е тази жена, Раян не вярва да се появи толкова скоро, за да скитосва отново из неговия имот, след като знае, че е била забелязана първия път. Но понякога се случват и по-странни неща.

Отвъд дъжда, над облаците, нежната ръка на здрача погалва небесата и вечерта не след дълго превключва на черно. Качулатата фигура не се появява.

Когато Раян се връща на третия етаж след вечеря, залоства вратата отвътре с помощта на резето. Усетил известен трепет в гърдите, отива от фоайето право в спалнята.

Покривката е махната от леглото, а завивките са отгърнати, както и трябва да бъде. А върху възглавниците не е оставено нищо. Макар снощната поява на пакетчето бонбонени сърчица да е достатъчно необичайна сама по себе си, Раян се чувства като глупак сега, след като е очаквал този инцидент да се превърне в начало на една нова поредица от мистерии, която да го запрати пак по низходящата спирала на безумието, засмукала го преди повече от година. Но тогава всички странности се оказваха убедителни в неговите очи единствено поради изкривения заради недостига на кислород начин на мислене, а по-късно — поради страничните ефекти от приеманите лекарства.

Проверява двете врати към верандите. И двете са оборудвани със стоманен език, който се задейства отвътре с превъртаща се топка, а отвън — с ключ. Освен това имат резета, които могат да се задвижват единствено отвътре, а отвън наличието им по нищо не се познава. Всичко е заключено.

След тоалета, миенето на зъбите и обличането на пижамата Раян се пита дали да не вземе пистолета от дрешника. Внушава си да запази самообладание и да не позволи на въображението да завладее здравия разум — отива в спалнята невъоръжен.

Върху възглавниците лежи златно украшение — сърчице на златна верижка.

Раян натиска скрит в дрешника бутон. Задната стена се отдръпва встрани, за да разкрие четирийсет и пет сантиметровата квадратна врата на стоманения сейф.

Той бързо набира кода. Върху дисплея от течни кристали се изписва СВОБОДЕН ДОСТЪП и той отваря вратата, грабва деветмилиметровия пистолет, затваря и остава за миг замислен, стиснал оръжието с две ръце с насочено към тавана дуло.

Грапавата дръжка драска дланта му. Оръжието му изглежда прекалено леко за инструмент, който може да убива.

Той не иска да убива, когото и да било, но не е оцелял до този момент, за да умре сега толкова лесно.

Бос и по пижама, излиза бързо от дрешника, затваря вратата на спалнята и влиза в съседното помещение. Запалва лампата с движение на лакътя едновременно е прекрачването на прага.

Бюро от скъпо дърво в стил ар деко. Лавици за книги. Компютър за електронни игри. Минибар с вграден хладилник.

Вратата към първата веранда си е все така заключена. Никой не се е измъквал през нея.

Самата веранда се вижда през прозорците. Открехва щорите на първия, после на втория, почти готов да види пред себе си едно бледо закачулено лице с белезникав поглед и противна усмивка. Съществото, което го бе следвало по брега на черното езеро. Никакво привидение не го очаква на верандата, а прозорците са залостени отвътре.

Помещението разполага с миниатюрна тоалетна. И тя е пуста. Собственото му отражение в огледалото. Устните стегнати в права линия, подивял поглед. Толкова огромен е този пистолет.

Когато се връща в стаята, вижда резето на вратата към втората веранда също непокътнато — никой не е излизал и оттук.

Три прозореца — единият не се отваря изобщо. Останалите два — залостени. Засилена от порив на вятъра дъждовна пелена шибва стъклата и сърцето на Раян подскача.

Няма друго място за криене, освен под леглото. Макар пъхването под огромното ниско съоръжение с табли отстрани да е по възможностите единствено на страдащ от анорексия в последен стадий фотомодел, Раян коленичи отстрани и надзърта отдолу, където — поради съвършените професионални качества на домашната прислуга — не открива дори една прашинка.

Антрето. Вратата на апартамента. Резето — на място.

Банята. Просторно празно пространство. Мраморната настилка студенее под ходилата му. Нищо не помръдва, освен подплашените му отражения в огледалата. Врата към тоалетната кабина, втора — към килер за бельо. И там няма жива душа.