Дин Кунц - Сърцето ти принадлежи на мен

Мот съобщава, че срещу него са повдигани две обвинения за убийство в Тексас, като и двата пъти е оневиняван. В качеството си на изтъкнат борец за правото на евтаназия, той е присъствал на куп посредствени самоубийства. Съществуват основания да се мисли, че някои от онези, на които е помогнал да се преселят в отвъдното, не са били нито смъртоносно, нито дори хронично болни, а подписите под заявленията да се сложи край на страданията им са фалшифицирани.

Раян няма представа как протича едно опосредствано самоубийство. Може би Баргест снабдява бъдещия покойник с голямо количество приспивателно, което представлява безболезнено действаща отрова, но все пак отрова.

Докладът на Мот включва и снимка на Спенсър Баргест. Физиономията му е идеална за кабаретен аниматор: приятни, но като направени от гума черти, подкупваща, многозначителна усмивка и гъста бяла коса, щръкнала по пънкарски, което изглежда забавно върху главата на петдесет и кусур годишен мъж.

Тъй като е възможно сам да е смъртно болен, на Раян му става неприятно от факта, че между него и човека, който е готов да го дари с вечен покой — независимо дали иска, или не, — стоят само две свързани по един или друг начин със самия него същества.

Това обаче въобще не му дава основание да смята, че майката — а може би и Саманта — има някакво отношение към сполетялото го напоследък.

Животът постоянно ни изненадва със съвпадения във времето, необикновени взаимозависимости, които ни се струват пълни със скрит смисъл. Но съвпадението си е просто съвпадение.

Баргест може да е гадно копеле, но във връзката му с Ребека няма нищо зловещо, нищо, което да има отношение към самия Раян.

При сегашното си състояние трябва много да внимава за всичко, което предизвиква параноя. Вече постъпи по един недостоен начин като постави на Мот задачата да издири майката на Саманта.

Ребека се оказа най-обикновен човек, който води най-обикновен начин на живот. Подозренията на Раян са изсмукани от пръстите.

Като си помисли сега, и в присъствието на Спенсър Баргест около Ребека няма нищо изненадващо. Това дори не е някакво съвпадение, да не говорим за подозрително.

Преди шест години е взела трудното решение да прекъсне командното хранене на своята дъщеря, понесла тежка мозъчна травма. Вероятно смазващата тежест от чувството за вина се е стоварила върху нейните плещи — особено като се има предвид категоричното несъгласие на Саманта.

За да уталожи донякъде това изгарящо чувство, Ребека сигурно е потърсила морално оправдание между страниците на посветени на евтаназията книги. Може дори да се е присъединила към някоя група на активисти и там да се е запознала със Спенсър Баргест.

А след като Саманта е преустановила всякаква връзка с майка си през тези шест години, тя може дори да не знае за съществуването на Спенсър Баргест и отношенията му с Ребека.

Засрамен, че е допуснал в главата си подозрения спрямо Саманта, Раян се надига от шезлонга край басейна и се връща в кабинета си.

Сяда зад бюрото и включва резачката за документи. Слуша известно време шума от мотора и лакомите ножове.

Най-накрая изключва машината. Прибира доклада на Мот в сейф, скрит зад подвижната задна стена на вграден край бюрото шкаф.

Страхът е забил остри зъби в него с такава мощ, че не му остават сили да се откопчи.

С течение на времето огромното дърво отпред е развило могъщата си корона чак до втория етаж. Тук усещането, че се намираш в детска къщичка на дърво, е много по-силно отколкото, ако погледнеш през прозорците на апартамента.

Саманта е застлала с карирана червена покривка масата на верандата над вътрешния двор. Върху нея е подредила бели порцеланови чинии, прибори и червена ваза с бели рози.

Проникващите през клоните златни лъчи сипят отгоре й цяло съкровище от лъснали монети, докато налива на Раян каберне совиньон, което въобще не й е по джоба, а той лъготи относно марлята на шията си.

След кървавия залез и пурпурния здрач тя запалва червени свещи в прозрачни чашки и сервира вечерята под грейналите над главите им звезди и на фона на упоителна музика с келтски напеви, в изпълнение на Кони Довър.

След като е допуснал да се усъмни по отношение Саманта и е поръчал основно проучване на нейната майка, Раян очаква да се чувства неудобно в компанията й. Чувства, че в известен смисъл я е предал.

Но още щом я вижда, цялото му същество е обзето от приятна отмала. Изключителната й красота му помага в много по-голяма степен да си повдигане на самочувствието, отколкото това превъзходно вино, а майсторски приготвената вечеря е по-малко хранителна от вида на съвършената й кожа.