Дин Кунц - Сърцето ти принадлежи на мен

Кара до дома, където си стяга куфара.

Огромната къща е смълчана като космическото пространство. Макар почти да не издава шум, и най-слабият звук прокънтява като гръмотевица.

Отива в някакъв хотел, където на никого от персонала или от познатите му не би хрумнало да го търси.

В една безлична стая с прекалено меко легло, той заспива така дълбоко, че спи в продължение на шест часа без никакви съновидения. Когато се събужда в събота сутринта, съзнава, че се намира в същата ембрионална поза, в която е заспал.

Ръцете го болят. Явно ги е държал свити в юмруци през по-голямата част от нощта.

Преди да си поръча закуска в стаята, Раян провежда два телефонни разговора. Първият е с Уилсън Мот, детектива. Вторият има задачата да уреди полет с един от самолетите на неговата компания до Лас Вегас.

Ослепителни остриета слънчева светлина сякаш стигат до костите, а вълните жега, които се надигат от настилката на самолетната писта, са сухи, все едно че са от някое мъртво море.

Лиърджетът и неговият екипаж ще очакват Раян, за да го върнат на другата сутрин в Калифорния.

Черен мерцедес с шофьор кротува в очертанията на терминала за частни самолети. Шофьорът се представя като Джордж Зейн, служител в агенцията за сигурност на Уилсън Мот.

Облечен е в черен костюм, бяла риза, носи черна вратовръзка. Вместо обувки, има на краката си ботуши, чиито тъпи носове изглеждат като подсилени отвътре със стомана.

Два възела бледа тъкан са белязали горната част на челото му. Висок, мускулест и дебеловрат, с широки ноздри и проницателни очи, виолетово-черни като узрели сливи, Зейн има вид на същество, чиято генетика включва намеса от страна на бизон, а двата белега върху челото сякаш са му останали от хирургическа интервенция за отстраняване на рога.

Той е не само шофьор, но и бодигард, и какво ли още не. След като прибира куфара на своя пасажер в багажника, той му отваря задната врата и подава клетъчен телефон.

— Докато сте при нас — обяснява той, — използвайте този апарат. Никой не е в състояние да проследи разговорите до вас самия.

Също като лимузините, този модифициран седан разполага с подвижна преграда между предните и задните седалки.

Раян наблюдава далечни голи планини през затъмнените стъкла на колата, докато тя не навлиза в лабиринт от хотели и казина, които преграждат погледа към света на природата.

Зейн паркира колата във VIP зоната пред хотела, в който ще отседне Раян. Той чака в колата, докато шофьорът отнася багажа вътре.

Зейн се връща, отваря вратата и му подава електронна карта.

— Стая единайсет-нула-нула. Апартамент е. Регистриран сте на мое име. Вашето няма да се появи никъде, сър.

Докато се отдалечават от хотела, мобифонът с карта за еднократна употреба звъни и Раян отговаря.

Чува се женски глас:

— Имате ли готовност да видите жилището на Ребека?

Ребека Рич, майката на Саманта.

— Да — отвръща Раян.

— Номер трийсет и четири, на втория етаж. Аз съм вече вътре.

Жената затваря.

Извън световноизвестния район на лъскави хотели, казина и магазини, Лас Вегас обхваща проснати нашироко под прежурящото слънце скъпи жилищни райони. Светли облицовки на богаташки къщи отразяват безцветното сияние на пустинята Мохаве, а по-голямата част от околната панорама включва чакъл, камъни, кактуси и други пустинни растения.

Короните на палмите изглеждат чупливи. Маслиновите дървета са по-скоро сивкави, отколкото зелени.

Пластове топлина, надигали се от настилката на обширни паркинги, карат търговските молове да потрепват и променят формата си, също като подводния град от неговия тревожен сън.

Пясък, сухи бурени и всякакви боклуци задръстват незастроените и некултивирани пространства.

„Оазис“, комплекс от луксозни апартаменти, разположени в огромна двуетажна постройка, е изграден от кремави блокчета, а покривите са направени от тюркоазни плочки. Стената, която пази от любопитни погледи огромния му двор, е украсена в стил ар деко с керван камили, изработен от същите плочки.

Зад апартаментите са разположени гаражи и паркинг за гости, покрит с дървена решетка, в чиито летви са се вплели декоративни храсти.

Зейн спуска преградния панел, както и двете предни стъкла, преди да загаси двигателя.

— По-добре е да влезете сам. И внимавайте — предупреждава той.

Вече извън колата, Раян си мисли дали да не се върне начаса в нея и да отмени тази крайно съмнителна операция.