Дин Кунц - Сърцето ти принадлежи на мен

Образът на Спенсър Баргест, застанал под старото дърво в компанията на Саманта, с щръкнала коса, по-бяла от всяко бяло заради лунната светлина, изниква в съзнанието му и напомня какво иска да научи и защо.

От задната врата към двора води покрита алея, тя се отваря само с помощта на ключ, с какъвто разполага всеки от наемателите. А той трябва да заобиколи и да влезе през главния вход.

Портата от ковано желязо е украсена с мотиви от палмово дърво, а след това е патинирана така, че да наподобява обветрен бакър.

По средата на двора е разположен огромен басейн с бордюр от вездесъщите тюркоазни плочки. Неуловими хлорни изпарения трептят в прежурящия въздух над водата и като че ли нахлуват в ноздрите на Раян.

Потъмнели от слънцето наематели са се излегнали, лъснали от плажно масло, в шезлонги наоколо и си просят меланома. Никой не му обръща внимание.

Широка веранда, предназначена за обитателите на втория етаж, служи като покрив на миниатюрните дворчета на ония от първия. Разточителната растителност включва царствени палми с различна височина, а техните корони допринасят доста за това, обитателите на трите различни крила да не виждат какво се случва в жилището на съседа отсреща.

Изкачва външните стълби и намира апартамента с номер 34. Вратата е открехната, а когато я доближава се отваря напълно.

Във фоайето го очаква привлекателна брюнетка със сладострастна уста и сянка на печал в очите с цвят на надгробна гранитна плоча.

Работи при Уилсън Мот. Макар подчертано женствена, тя създава впечатление, че е напълно в състояние да защити добродетелите, които все още са й останали, като украси евентуалния агресор с отпечатъци от токчета по мутрата.

Затваря вратата зад Раян и казва:

— Ребека работи дневна смяна. Ще остане в казиното още четири часа.

— Открихте ли нещо необичайно?

— Не съм търсила, сър. Нямам представа какво издирвате. Задачата ми е да охранявам входа и да ви изведа за секунди, ако стане нужда.

— Как се казвате?

— И да ви кажа, няма да е истината.

— Защо?

— Това, с което се занимаваме в момента, е противозаконно. Предпочитам да остана анонимна.

От целия й вид проличава, че никак не одобрява случващото се. Но пък нали неговият живот е поставен в опасност — не нейният.

Ребека е оставила климатика да работи на пълна мощност, дори в нейно отсъствие, което означава, че не си брои стотинките.

Раян започва обиска от кухнята, почти готов да открие богата колекция отрови.

Отначало Раян се чувства като крадец, докато рови из апартамента на Ребека Рич, макар че няма никакво намерение да взима каквото и да е от нейното имущество. Руменина залива лицето, а ритъмът на сърцето му забързва.

Докато действа в кухнята, трапезарията и дневната, у него се оформя убеждението, че не е в състояние да си позволи лукса на каквито и да било силни чувства, тъй като те биха могли да предизвикат поредния пристъп. Продължава огледа с клинично хладнокръвие.

От подредбата на жилището остава с впечатлението, че Ребека не е от хората, чиято склонност към домашен уют е особено изявена. Оскъдната мебелировка е решена в мърляви оттенъци на сивото и бежовото. Единственото произведение на изкуството — абстрактна безсмислица — виси самотно в дневната, а в трапезарията няма нищо.

Отсъствието на каквито и да било сувенири или други дрънкулки показва, че не е сантиментална жена.

От липсата на прах, подредените по азбучен ред подправки и симетричното разположение на шест декоративни възглавници Раян заключава, че Ребека цени високо реда и чистотата. Веществените доказателства говорят в полза на догадката, че тя е улегнал човек със сурово сърце.

Когато влиза в кабинета, даденият му клетъчен телефон звъни. Върху дисплея не се изписва ничие име.

Раян се обажда, но не чува нищо в слушалката, а след второто „ало“ някакъв женски глас започва да тананика тихичко. Не може да разпознае мелодията, но напевът е приятен и мелодичен.

— Кой е? — пита Раян.

Тихият глас става още по-тих, заглъхва, но продължава да се чува, заглъхва още и най-накрая потъва в тишина.

С пръстите на едната си ръка Раян докосва превръзката на шията си, поставена върху разреза, през който вкараха катетър във вратната му вена.

Макар певицата да не произнася отчетливо нито една дума, на подсъзнателно равнище той разпознава гласа — или си въобразява това — защото в съзнанието му изплуват неканени смарагдовите очи и тъмнокожото лице на Изми Клем, сестрата от кардиологичната лаборатория в болницата.