Дин Кунц - Сърцето ти принадлежи на мен

Чуждият мобифон се обажда откъм нощното шкафче.

Раян го включва, за да чуе гласа на Джордж Зейн:

— Пътят за втората визита е открит. След половин час съм долу с колата.

Раян натиска КРАЙ, оставя телефона върху шкафчето и чака отново да чуе странния звук.

Упоритата тишина не успява да уталожи неговите неориентирани тревоги. Никого не е пускал в апартамента, но независимо от това има усещането, че вече не е сам в него.

Не се поддава на порива да претърси всеки ъгъл, всяка мебел в помещенията и взема бърз душ. Когато парата замъглява стъклената врата на кабината, той я обърсва с длан, за да вижда през нея.

Облечен и готов за вечерта, Раян не се чувства освежен, нито освободен от усещането за чуждо присъствие край себе си. Поддава се на параноята и започва да наднича в шкафове и зад мебелите.

Опитва се да отвори плъзгащата се врата към балкона — заключена е. Там няма никого, така или иначе.

В просторното фоайе поглежда отражението си в голямото огледало. Макар да е почти готов да съзре още някого редом, очакването си остава напразно.

Спенсър Баргест, два пъти обвиняван в убийство от прокуратурата на щата Тексас и два пъти оправдаван, живее в средно заможен квартал от фермерски къщи.

След като Джордж Зейн я подминава и паркира половин пресечка по-нататък, Раян се връща пеша към къщата.

Горещият вечерен въздух е толкова сух, че не може да поеме уханието на дърветата и цъфналите храсти, а носи само киселия дъх на пустинята, върху която се е настанил този град, но която все не успява да покори.

Декоративни светлини, разположени високо в короните на дърветата, хвърлят върху входната алея сенки с форма на листа, които изглеждат така крехки, сякаш всеки миг ще захрущят под стъпките на посетителя.

Иззад спуснатите завеси струи светлина, а безименната брюнетка със зовящи устни и каменен поглед му отваря, преди да е успял да позвъни.

След като влиза вътре и вижда затворената зад гърба му врата, той пита:

— С колко време разполагам?

— Поне три-четири часа. Отиде на вечеря с Ребека Рич.

— Толкова ли дълго се хранят?

— Хранене и хоризонтални танци в апартамента й. Според нашите сведения Баргест е рекламно лице на виаграта. Не минава ден, без да се пробва.

— Доктор Смърт се прави на Дон Жуан, така ли?

— Твърде високо вдигате летвата — той си е най-обикновен мръсник.

— Ами ако решат да дойдат тук?

— Няма. Може би някои съвсем празноглави жени смятат тукашната обстановка за възбуждаща, но повечето — не. Ребека е от втория тип.

Тя аргументира казаното в дневната. Като добавка към обичайното обзавеждане, тук има двама мъртви мъже и една мъртва жена — и тримата голи.

Раян знае от вестниците за излаганите на показ под формата на изкуство човешки трупове, които гастролират из галерии и университети по цялата страна, поради което мигом разбира, че това не са скулптури на мъртъвци. Това са внимателно консервирани трупове.

Тези мъртъвци са обработени с антибактериални разтвори, улесняващи изсушаването средства и цял куп консерванти. След това са накиснати в полиуретан, запечатани са в непроницаема обвивка, която не позволява да се развие процесът на гниене, и са поставени в желаната поза с помощта на външни подпори.

Единият мъж е починал видимо от спонгиформна енцефалопатия 3 — заболяване, което се характеризира с неконтролируема загуба на тегло и летална прогноза. Тялото е изпито, устните — стиснати в права линия. Едното око е затворено, другото — не, сякаш човекът не е имал куража да погледне Смъртта и с двете.

Вторият мъж има напълно здрав вид. Причината за неговата смърт остава скрита за погледа. Изглежда съвсем жив, само дето полиуретановото покритие го прави да лъщи от главата до петите като добре запечена коледна пуйка.

Жената е на средна възраст и е починала наскоро след едностранна мастектомия — яркочервеният белег на мястото на отрязаната гърда не е имал време да изсветлее. Главата й, както и главите на двамата мъже, е обръсната.

Сините й очи гледат Раян с изражение на покруса и страх, сякаш си дава сметка за издевателствата, на които е била подложена посмъртно.

Когато си връща дар словото, Раян пита:

— На властите известно ли е това… нещо?

— Всяко… от лицата тук или е дарило приживе тялото си на Баргест, или пък това е сторено от наследниците му. Показвал ги е пред публика по различни поводи.

— Това не крие ли някакъв здравословен риск?