Дин Кунц - Сърцето ти принадлежи на мен

— Не и според специалистите.

— С положителност не е полезно за психическото здраве на когото и да било.

— Всичко си е законно. Според съда това е изкуство, като всяко друго, а също така свободно изразено политическо послание, антропологически артефакт с информативен и образователен заряд, занимателно зрелище, своего рода шега.

Погнусен не от факта, че стои тук в присъствието на мъртъвци, а защото е убеден, че използването им по този начин е предизвикателство към човешкото достойнство, Раян отмества поглед от трите експоната.

— Кога ли ще се върнем към практиката да храним лъвове с християни? — пита той.

— Идната сряда пускат билетите.

Тя се връща в преддверието, за да го остави насаме със задачата му.

Един коридор води към дневната, а в неговия край бди четвърти лъскав труп, осветен от художествено разположен спот.

Този мъж трябва да е станал жертва на автомобилна катастрофа или пък на зверски побой. Лявото му око е затворено и силно подуто на фона на размазаното лице, а отвореното дясно око е кървясало. Едната скула е счупена. Челото му е сцепено през средата и едната част е леко изместена.

Раян се пита дали мозъкът е оставен в черепната кухина, или е изваден. А вътрешностите? Не е запознат с подробностите около едно препариране.

Започнал е да привиква към това варварско „изкуство“. Не че го намира по-малко отблъскващо, но някакво подсъзнателно любопитство и мрачна почуда го предпазват от пристъпите на съжаление и засегнато достойнство.

Казва си, че трябва да отвърне на това отвратително посегателство не с равнодушие и дори не с безразличие, а с безусловно наложителния в дадения случай стоицизъм. Ако не съумее да потисне симпатията си към тези мъже и жената, както и отвращението спрямо онова, което им е сторено след смъртта, не ще има сили да извърши обиска, за който е дошъл.

В спалнята съответните подпори държат в седнало положение мъртвото тяло на жена. Неприличната поза и настойчивостта на този мъртъв поглед до такава степен изваждат Раян от релси, че той успява да извърши само най-повърхностен оглед на помещението и прилежащия към него дрешник.

Единственото релевантно откритие го очаква в кабинета на Баргест.

На една от лавиците, сред останалите обикновени на вид томове, стоят два албума с висококачествени цветни фотографии, размер двайсет на двайсет и пет. Портрети.

Всяко от лицата е лишено от изражение и нито един чифт очи не гледа в обектива или пък накъдето и да било въобще. Това са образи на мъртъвци.

Всеки портрет е защитен от предпазно прозрачно фолио. Отгоре имат по една миниатюрна лепенка с изписан на ръка каталожен номер.

Раян стига до заключението, че всички тези хора са поискали от Баргест — или пък семействата им са го помолили — да съдейства при раздялата им с този свят посредством самоубийство, или пък, ако става дума за невменяеми, чрез инжектиране на някакво смъртоносно, но неподлежащо на проследяване вещество.

Отсъствието на имена и дати изглежда свидетелства за опасенията на Баргест от евентуално съдебно преследване, независимо от демонстрираната прекалена обществена търпимост спрямо твърде крайният вид утеха, която той раздава с такова удоволствие.

Усетил известно облекчение от факта, че това помещение не е оборудвано с труп, Раян се настанява зад бюрото с двата албума пред себе си. Няма представа поради каква причина трябва да се измъчва с прегледа на толкова много мъртви лица, обаче някакво вътрешно чувство му подсказва, че усилията му няма да останат напразни.

Трофеите на Баргест са от двата пола, млади и стари, представители на всички раси. Изникналата в съзнанието му дума трофеи го изненадва, но след като пред погледа му минават десетина образа, не може да се сети за по-подходяща.

В някои случаи очите на обектите изглежда са замръзвали в мига на смъртта. В други обаче едва забележими прозрачни лепенки държат клепачите в отворено положение.

Раян се мъчи да не мисли върху въпроса защо за Баргест е толкова важно очите на неговите „клиенти“ да бъдат отворени. В миг на свръхестествено прозрение той разбира, че този труженик на евтаназията се наслаждава на всеки мъртвешки поглед с извратеността на изнасилвач, който принуждава поредната си жертва да го гледа в очите, че всяка една снимка изпълнява сходни на порнографията функции.

Страниците на албума изведнъж започват да лепнат под пръстите му и той го оставя.