Дин Кунц - Сърцето ти принадлежи на мен

Влиза в съседното помещение, но от Изми Клем няма и помен. Доктор Гупта и рентгенологът също са си отишли.

Сестра Уипсет се интересува как се чувства.

Чувства се нереално, безтегловен и увиснал в пространството, все едно е някакъв дух, привидение, което тя погрешно приема за човешко същество от плът и кръв.

Сестрата, разбира се, не се интересува от емоционалното му състояние, а пита дали действието на успокоителното е отшумяло. В този смисъл той отговаря положително.

Уведомява го, че ще анализират взетите проби възможно най-бързо. С цел установяване на максимално точна диагноза все пак, доктор Гупта е разпоредил най-прецизен анализ, така че резултатите няма да бъдат готови преди вторник.

Раян иска да разбере къде може да види Изми Клем. Ще му се да я попита какво е имала предвид с тия странни приказки, които му наговори през мъглявите мигове на полусъзнание.

Само че сега, в стерилната белота на кардиологичната лаборатория, той въобще не е сигурен, че му е говорила. Напълно възможно е и това да е част от сънищата му.

Изкарва мерцедеса от гаража и подкарва към къщи.

В ясното небе се виждат повече птици и по-често, отколкото е нормално. Ятата са подредени в необикновени форми, странни, изписани от редиците врани йероглифи, чийто скрит смисъл би могъл да проумее, стига да знае езика, на който са изписани.

Докато чака на червено при един светофар, той поглежда към сребрист лексус в съседната лента и среща погледа на четирийсетгодишен мъж със сурови черти. Той е толкова настойчив и непреклонен, че Раян отклонява своя поглед.

Две пресечки по-нататък млад човек зад волана на правен по поръчка форд говори с помощта на хендсфрий. Пъхнатата в ухото му миниатюрна слушалка напомня на Раян за един стар фантастичен филм, в който извънземен паразит се заселва в телата на земляните и установява пълен контрол над тях.

Младежът поглежда към него, бързо обръща глава, но миг по-късно отново хвърля крадешком поглед към Раян, а устните му започват да пърхат по-бързо, сякаш именно той е обект на нечутия разговор.

Много километри по-нататък, когато излиза от Тихоокеанската магистрала, за да поеме по Нюпортското крайбрежно шосе, Раян непрекъснато поглежда в огледалото, в очакване да съзре сребристия лексус или форда.

След като пристига у дома, той броди от стая в стая, от стълбище в коридор и сетне по друг, но така и не открива Ли или Кей Тинг, нито помощниците им, Дони и Рената.

Долавя заглъхващ шум от стъпки по каменните плочи, някъде се затваря врата. В далечината нечий въпрос получава своя отговор, но не може да разбере и дума от казаното.

В кухнята си приготвя на бърза ръка подранил обяд. Избягва пресните храни или вече отворените опаковки, като отдава предпочитание на вакуумирани или запечатани в кутии продукти.

Залива с италиански дресинг от току-що разпечатана бутилка салата от дребни печурки, сърцевина от артишок, захарно цвекло, нахут и бели аспержи, която посипва с настърган пармезан от също така неотваряна до момента кутия.

Поставя чинията върху поднос заедно със запечатано парче сладък милански хляб със стафиди и прибори за хранене. След известно колебание прибавя към всичко това чаша и половин бутилка шардоне.

Докато носи обяда към кабинета си в западното крило на къщата, отново не среща никого, макар че отнякъде се чува шум от включена прахосмукачка.

В нито една от стаите няма видеокамери, те са монтирани в коридорите. Записите се пазят на DVD, за да бъдат прегледани, в случай че някой проникне без позволение в сградата.

По принцип никой не следи камерите, но въпреки това Раян има усещането, че е наблюдаван.

Докато Раян седи зад бюрото си и се храни, погледът му се мести от плувния басейн под прозореца към далечния океан.

Звъни телефон. Номерът е поверителен и го знаят една шепа хора. Върху дисплея е изписано името на Саманта.

— Здрасти, Жмичкин, продължаваш ли да остаряваш с достойнство?

— Е, още не ми стърчат косми от ушите.

— Това е добър знак.

— Нито пък ми растат старчески цици.

— Рисуваш автопортрет с неустоима привлекателност. Виж какво, съжалявам за сряда вечер.

— Какво е станало в сряда вечер?

— Съсипах я цялата с тия приказки за Тереса и нейната тръба, за това, как я оставиха да умре от глад.

— Ти не си в състояние да съсипеш каквото и да било в моите очи, Сам.

— Много си мил. Но все пак искам да се реванширам. Мини днес за вечеря. Ще направя пиле по милански.