Дин Кунц - Сърцето ти принадлежи на мен

— Умирам за пиле по милански, както го правиш ти.

— С царевична каша.

— Бая работа ще му хвърлиш.

— Започвам с маринована салата от патладжан и целина.

Няма никакви основания да не й се довери.

— Защо не излезем някъде? — предлага Раян. — Хем няма да има мръсни чинии.

— Аз ще се погрижа за миенето.

Обича я. Тя го обича. Великолепна готвачка е. Поддава се на безпочвените си страхове.

— Толкова много труд — продължава той. — Чух за някакъв страхотен, чисто нов ресторант.

— Как се казва?

Това с чисто новия страхотен ресторант е чисто нова страхотна лъжа. Кара нататък:

— Нека те изненадам.

— Да не е станало нещо?

— Просто ми се излиза. Искам да изпробваме това ново заведение.

Обсъждат какво да си облече и по кое време да я вземе.

— Обичам те — казва Саманта.

— И аз — приглася й той. Затварят.

Не е изял и една трета от обяда си, но губи напълно апетит.

С чаша вино в ръка излиза навън, прекосява двора и спира, загледан в копринените слънчеви ленти, пръснали разнообразни цветове по плочите от италианско стъкло, които опасват басейна.

Дава си сметка за това, че попипва марлята на врата си.

Също както циганките гледат на кафе или ръка, някакви хора ще прочетат в тъканните проби собствената му орис.

Изникналият в съзнанието му образ на циганка склонила глава край запалена свещ го подсеща за истории, в които кичур човешка коса се използва при черна магия за причиняване на зло.

В ръцете на някой вуду шаман три парченца от човешко сърце — далеч по-интимна част от едно тяло в сравнение с някакви си там косми — могат да се превърнат в страховито оръжие за унищожението му.

Някаква стоножка тръгва с ледени крачета по гръбнака му, докато сърцето забързва своя ритъм, а по челото избива ситна пот. Раян се ругае вътрешно заради шантавите си мисли. Абсолютно безпочвеното подозрение спрямо Саманта прераства в суеверни глупости.

Връща се в кабинета, за да й позвъни.

— Бе знаеш ли, като размислих, май предпочитам твоето пиле.

— Какво те накара да промениш решението си?

— Не ми се ще да те деля с глутница завистливи мъже.

— Каква глутница?

— Сервитьорът, помощникът му и всеки мъж в ресторанта, който би имал късмет да попаднеш пред погледа му.

— Знаеш ли, Жмичкин, понякога ми е трудно да разбера дали си безнадежден романтик, или роден лъжец.

— Казвам онова, което ми е на сърцето.

— Добре, скъпи, ако смяташ да дрънкаш същите дивотии довечера, донеси ми тапи за уши, че нямам под ръка.

Тя затваря, но преди Раян да остави слушалката, долавя в нея нещо като къс, сподавен смях.

Сам е прекъснала връзката, но телефонният сигнал го няма. Раян слуша тихото шипене на линията и проговаря:

— Кой е там?

Мълчание.

Домашната телефонна система е дигитален хибрид с десет външни линии плюс интерком и връзка с дворната врата. Нито една от линиите не е дуплекс и никой от телефонните апарати в къщата не може да бъде подслушван от друг.

Очаква да чуе още предателски звуци, като например сдържано дишане или някакъв общ фон от помещението, в което се намира подслушвачът, но усилията му са напразни. У него остава само впечатление за нечие присъствие, нечие недоброжелателно присъствие, което може да е факт, а може и да не е.

Най-накрая оставя слушалката върху вилката й.

Към четири часа в петък следобед, по-рано от обещаното, Уилсън Мот изпраща с имейл резултатите от проучването на Самантината майка.

В мига, в който го разпечатва, Раян изпраща съобщението в кошчето на компютъра, а оттам го заличава напълно, за да не може никой да се добере до неговото съдържание. После сяда на шезлонг край басейна, за да прочете доклада на Мот.

Ребека Лорън Рич, петдесет и шест годишна, обитава апартамент в жилищен комплекс на Лас Вегас, известен с името „Оазис“. Работи като крупие в едно от изисканите казина в града. Използвал средства, чието естество е, най-меко казано, съмнително, Мот се е снабдил със снимката й от Службата за контрол над хазарта в щата Невада. Изглежда на не повече от четирийсет. Приликата й с дъщерята е невероятна.

Притежава бял форд експлорър. Шофьорското й досие е неопетнено.

Никога не е била страна по наказателно или гражданско дело в Невада. Финансовото й състояние се характеризира с разумно разпределени кредити.

Според думите на една съседка, Ейми Крокър, Ребека почти не общува с останалите обитатели на „Оазис“, придържа се към максимата „всяка коза за свой крак“, никога не казва, че има дъщеря — ни жива, ни мъртва — и поддържа романтична връзка с мъж на име Спенсър Баргест.