Дин Кунц - Сърцето ти принадлежи на мен

Би могъл да обиколи прозорците един по един, да дръпне завесите и да залови смутителя в крачка. Но вместо това започва да се убеждава, че глухото потропване е плод на неговото въображение, опитва се да насочи мислите си другаде, към по-близки и основателни тревоги, свързани с това сърце.

Сам разбира, че такъв подход е мотивиран от известна доза страх. Дава си сметка, че на някакво подсъзнателно равнище той знае кой е неканеният посетител, но ако отиде и дръпне завесите и застане лице в лице с него, неминуемо ще види собствения си край.

Луната е слязла до хоризонта, небосклонът още тъмнее в петъчната утрин, а Раян поема към болницата. Светлините на града заличават повечето звезди, но на запад море и суша се сливат в едно цяло, черно и необятно.

Независимо от опасността, че може да получи пристъп, докато шофира, Раян поема риска и сяда зад волана. Предпочита Ли Тинг да не знае, че се подлага на миокардна биопсия.

Казва си, че не иска служителите и близките му да се притесняват. Всъщност не иска да предостави на врага — ако той съществува — повод за злорадство и преимуществото да научи за неговата слабост и уязвимост.

Докато крачи през подземния гараж на болницата, където зловеща жълта светлина кара лъскавите купета на колите да заприличат на многоцветни бръмбари, той е обхванат от шантавото усещане, че си е у дома и спи, а това място, както и предстоящият тест, не са нещо повече от сън в съня.

Служител от рецепцията за амбулаторни пациенти го упътва към кардиологичната лаборатория.

Старшата кардиологична сестра, Кийра Уипсет, не би могла да изглежда по-кльощава, даже ако я подкара само на целина и бяга по половин маратонска дистанция всеки ден. Телесните й мазнини са така оскъдни, че ако я пуснат в най-солената вода, ще потъне като котва.

След като пита дали е приемал храна или течности след полунощ, тя му подава успокоително и малко вода в картонена чашка.

— От това няма да заспите — успокоява го тя, — а само ще се отпуснете.

Втората сестра, Изми Клем — по-възрастна и приятно закръглена чернокожа, — има зелени очи, набраздени от чертици, които наподобяват ръбове на изкусно шлифовани смарагди. Такива очи биха направили привлекателно, чието и да било лице, но при нея ефектът е поразителен заради контраста с тъмната кожа.

Докато сестра Уипсет сяда край бюрото в ъгъла, за да впише предстоящата процедура в документите на Раян, Изми го гледа как изпива успокоителното и го пита:

— Всичко наред ли е, момче?

— Не бих казал — отвръща Раян, като мачка чашката в ръка.

— Шега работа е — успокоява го сестрата, а той пуска смачканата чашка в кошчето за отпадъци. — Нали съм тук. Ще те наблюдавам. Всичко ще бъде наред.

За разлика от аскетичната сестра Уипсет, при Изми всичко е в изобилие, включително богатият, мелодичен глас, който внушава такова спокойствие, все едно че пее приспивна песен.

— Да, ама се готвите да откъснете три парчета от моето сърце — оплаква се все пак Раян.

— Съвсем мънички, сладур. Обзалагам се, че си откъснал много по-големи от нежните сърчица на един куп красиви момичета. Но те са си живи до една, нали?

В съседство е предоперационната, където той се съблича по шорти, нахлузва на краката си найлонови калци за еднократна употреба и облича лека манта от светлозелена материя, без яка и с къси ръкави.

В лабораторията Раян заварва пристигналия вече доктор Гупта заедно с рентгенолога.

Операционната маса е по-удобна, отколкото е очаквал. Самар Гупта обяснява, че масата трябва да бъде удобна, тъй като при тази процедура на пациента се налага да лежи абсолютно неподвижно, по гръб в продължение на един, а понякога на два или повече часа.

Монтиран над масата флуороскоп ще показва върху един екран непрекъснато сменящи се рентгенови снимки.

Докато кардиологът и сестра Уипсет се подготвят за процедурата, Изми Клем проверява пулса на пациента.

— Много добре го даваш, момче.

Препаратът започва да действа и той се чувства много по-спокоен, макар че е напълно буден.

Кийра Уипсет масажира шията на Раян и намазва неголям участък с йод.

След като охлажда мястото с няколко капки от малко шишенце, доктор Гупта му бие местна упойка.

След малко Раян престава да усеща пръстите на кардиолога, които проверяват реакцията на нервите в третираната област.

Затваря очи, а някаква течност с остра миризма се разлива върху безчувствената му плът.