Двайсет наблюдателни камери покриват цялата околност. Той ги минава една по една. Макар приборите за нощно виждане да осигуряват различно качество на образа, което зависи от количеството околна светлина, той не забелязва неканени гости в имота и въобще навсякъде цари пълен покой, като се изключи прелитането на някоя и друга нощна пеперуда.
Връща се в своите покои, но не и в постелята. В една ниша прилепена към дневната, където бе вечерял, е приютено бюро от скъпо дърво, изработено в стил ар деко някъде около 1928 година. Сяда зад него, но не за да работи.
Кей и Ли Тинг са тук от две години. Те са способни, предани и заслужават доверие.
Миналото им е най-внимателно проучено от Уилсън Мот, бивш инспектор от отдел „Убийства“, днес консултант по въпросите на сигурността, към когото Раян се обръща всеки път, когато не става дума пряко за неговата компания.
Фори Стафорд каза нещо, което не престава да му се върти из главата:
Ръбец на ендокарда, амилоидоза, отравяне…
С всяко следващо повторение на тази фраза гласът на Фори в неговото съзнание като че ли поставя все по-злокобно ударение върху думата отравяне, макар че не го приема като възможност в случая на Раян.
За човек, който е бил здрав цял живот, при това не просто здрав, а физически подчертано активен, едно внезапно и така сериозно сърдечно заболяване изисква обяснение отвъд границите на генетичната предразположеност или физиологически отказ от страна на организма. Този живот на борба и безмилостна конкуренция го е научил, че в него се срещат хора, чиито мотиви са подозрителни, а методите им — безскрупулни.
Отрова.
Тихичко почукване привлича вниманието му към западния прозорец. Шумът секва в мига, в който извръща глава, за да потърси неговия източник.
Стоманената светлина на полумесеца не му разкрива причината за шума. Най-вероятно нечаканият посетител е била някоя пеперуда или друго нощно насекомо.
Поглежда ръцете си, свити в юмруци върху бюрото. Преди малко, по време на пристъпа, усещаше сърцето си като стиснато в подобен жесток юмрук.
Отново същият звук се разнася откъм прозореца, подобен не толкова на ритмично почукване, а сякаш някой внимателно докосва стъклото с пръсти, облечени в мека кожена ръкавица.
Той се намира на третия етаж. Под този прозорец няма балкон, няма нищо друго, освен гладка стена, чак до моравата отдолу. Никой не би могъл да се опитва да привлече вниманието му от това място зад осветения прозорец.
Състоянието на сърцето е повлияло върху разсъдъка, разклатило е обичайната самоувереност. Даже едно толкова безобидно нещо, каквото е нощната пеперуда, се оказва в състояние да го изкара от релси.
Отказва да погледне отново към стъклото, защото, ако го стори, все едно сам ще покани още хиляди непознати страхове на гости. Упорството му е възнаградено и едва доловимият звук отслабва, отслабва, за да изчезне окончателно.
Отрова.
Мислите му се мятат от въображаеми опасности към реални, припомня си ония хора, с които го е свързал бизнесът и които, тласкани от алчност, завист или амбиции, прибягват към непочтени методи.
Раян е натрупал своето състояние без кални номера, съвършено почтено. И въпреки това си е създал врагове. Има хора, които не обичат да губят, дори когато загубата е непосредствен резултат от собствените им недалновидност и грешки.
След дълъг размисъл той съставя списък от пет имена.
Сред номерата на Уилсън Мот има един, на който отговаря винаги, независимо от часа на деня или нощта. Едва двама-трима от най-заможните му клиенти разполагат с този номер. Раян не го е използвал досега.
Поколебава се момент. Но интуицията му подсказва, че е въвлечен в сложна мрежа от лъжи и се нуждае от помощ, по-сериозна от онази, която могат да му осигурят лекарите. Набира седемте цифри.
Когато Мот се обажда със същия бодър и енергичен глас, който използва по всяко време от деня, Раян се представя, но не споменава някое от петте имена в своя списък, нито настоява за по-задълбочено проучване на двамата Тинг. Казва нещо, от което мигом занемява, остава като гръмнат, когато чува собствените си слова.
— Искам да издирите една жена на име Ребека Рич.
Ребека Рич. Майката на Саманта.
Едва миналата вечер, в ресторанта със Сам, той научава, че е жива. В продължение на цяла година тя го бе оставила да я смята за мъртва.
Не, така не е честно. Саманта не го е заблуждавала. Той сам реши, че майка й е мъртва, въз основа на малкото, което му бе казала.
Читать дальше