Дин Кунц - Сърцето ти принадлежи на мен

Но сега съзнанието му се освобождава от магията на тази мисъл. Започва да се лута трескаво.

Перспективата за приближаващата смърт отначало прилича на някаква абстракция, от която в гърдите му се надига вледеняващ страх. Но когато се сеща за онова, което ще загуби заедно с живота, когато вижда в представите си конкретните щети — Саманта, морето, зората, пурпурния сумрак, — страхът бързо преминава в ужас.

— Не казвай на Сам — моли го Раян.

— Разбира се, че няма.

— Нито дори на Джейн. Знам, че няма да й каже умишлено, но Сам ще надуши, че нещо не е наред и ще го измъкне от нея.

Също като омекнал от пламък восък, чертите на Фори Стафорд се отпускат и смачкват в израз на печал.

— Кога ще й кажеш?

— След биопсията. Когато разполагам с всички факти.

Фори изпуска въздишка и промълвява:

— В някои дни ми се иска да се бях захванал със стоматология.

— Кариесите рядко имат летален изход.

— И даже възпалението на венците.

Фори се отпуска върху табуретката на колелца, откъдето обикновено изслушва оплакванията на своите пациенти и записва нещо в бележника си.

Раян се настанява върху стола за посетители. След миг се обажда:

— Реши ли нещо за оня мъркюри кабрио от четирийсета година?

— Да. Току-що. Ще го купя.

— Монтирали са му „Еделброк“ с два карбуратора, нали?

— Да. Трябва да го чуеш как мърка.

— С какво са го обули? — пита Раян.

— Империалки двеста и петнайсет по шейсет, петнайсет цола.

— Сигурно изглежда страхотно отстрани.

— Абсолютно — съгласен е Фори.

— Ще я пипнеш ли тук-там?

— Имам наум едно-две неща.

— Много ми се ще един форд трийсет и втора — казва Раян.

— С пет прозореца?

— Може би луксозният вариант — с три.

— Ще ти помогна да си намериш. Можем да пообиколим салоните.

— Ще ми бъде приятно.

— На мене също.

Известно време мълчат.

Кабинетът има звукоизолиран бял таван, светлосини стени и сиви плочки от винил по пода.

На една от стените е окачена репродукция на картина на Чайлд Хасам. Наречена е Бялата ладия, Глочестър и е от 1895 година.

Върху бледа водна повърхност се вижда бяла ладия с красива жена в нея. Тя е с дълга бяла пола, набрана розова блуза и широкопола сламена шапка.

Деликатна и желана, тя може би е била нечия прекрасна съпруга в едни времена, когато бракът се е сключвал за цял живот.

Раян е обладан от внезапен копнеж да я е познавал, да е чувал гласа й, да е опитал вкуса на целувката й, но тя остава загубена някъде из диплите на времето, където сам той може скоро да се озове.

— Майната му на всичко — обажда се Раян.

— И аз това викам — приглася му Фори.

Доктор Самар Гупта има кръгло кафяво лице и очи с цвят на меласа. Гласът му е жизнерадостен, изговорът акуратен, ноктите на деликатните ръце са безупречно подрязани.

След като преглежда Раян и се запознава с изследванията му, той обяснява как се прави биопсия на миокарда. За целта използва огромен плакат, върху който е показана сърдечносъдовата система.

Изправен пред цветно изображение на човешко сърце, Раян си дава сметка за това, че мислите му бягат към жената в бялата ладия от репродукцията в кабинета на Фори Стафорд.

Доктор Гупта излъчва свръхестествено спокойствие. Всяко негово движение има определена цел, всеки жест издава крайна пестеливост. Пулсът му сигурно няма и петдесет удара в минута. Раян завижда на неговата физическа форма и крепко здраве.

— Моля ви да бъдете пред рецепцията на болницата точно в шест утре заран — казва кардиологът. — Не приемайте нито храна, нито каквито и да било течности след полунощ.

Раян отвръща:

— Не харесвам упойките и загубата на контрол над собственото тяло.

— Ще ви дадат слабо успокоително, колкото да се отпуснете, но иначе оставате в пълно съзнание, за да следвате инструкциите по време на процедурата.

— А рискът…

— Както обясних. Но никоя проведена от мене биопсия не е била свързана с… усложнения.

Раян не вярва на собствените уши, когато казва:

— Имам пълно доверие във вашия опит, доктор Гупта, но все пак ме е страх.

В работа си Раян никога не е показал несигурност, а за страх — изобщо да не говорим. На никого не е позволил да го заподозре в слабост.

— Трябва да изпитваме страх още от деня на рождението си, Раян, но не и от смъртта.

Разположен удобно върху плюшената задна седалка на мерцедеса 600 Ес класа по пътя за дома, Раян проумява, че изобщо не е схванал онази последна забележка.