Дин Кунц - Сърцето ти принадлежи на мен

Трябва да изпитваме страх още от деня на рождението си, Раян, но не и от смъртта.

Там, в кабинета, тези думи звучат мъдро и съвсем на място. Но заради собствения му страх и желанието да го потисне сега те звучат като успокоение, каквото всъщност са.

Думите на кардиолога му изглеждат загадъчни като някакъв шифър и силно го смущават.

Седнал зад волана на лимузината, Ли Тинг постоянно наднича в огледалцето за обратно виждане. Раян се преструва, че не забелязва загрижеността на своя иконом.

Ли не знае при кого от многото лекари в сградата на доктор Гупта е ходил неговият работодател, а дискретността не му позволява да го попита. Но той е надарен с изключително тънък нюх и разбира, че настроението на Раян не е никак ведро.

Короните на палмите и покривите на сградите в западна посока са пламнали в злато под слънчевите лъчи. Издължените сенки на дърветата и постройките, на стълбовете и пешеходците са се устремили на изток, сякаш цялото крайбрежие жадува настъпването на нощта.

По-рано, в онези редки случаи, когато се е изявявал като шофьор, Ли кара подчертано спокойно, сякаш е с няколко десетилетия по-стар и участва в дворцов кортеж. Сега нарушава ограниченията на скоростта, както всички останали, и навлиза в кръстовищата на жълто.

Изглежда усеща, че шефът му се нуждае от спасителната утеха на своя дом.

На път от кабинета на доктор Гупта Раян звъни на Кей Тинг, за да поръча вечеря, която тя ще трябва да донесе от любимия му ресторант.

По-късно семейство Тинг докарват с асансьора количка за сервиране на третия етаж, за да я оставят в дневната част от апартамента на господаря, който заема целия трети етаж. Обръщат крилата от двете страни на количката, за да стане на маса, и изглаждат с длани бялата покривка.

По желание на Раян върху импровизираната маса се мъдрят три вида домашно приготвен сладолед — черен шоколад, черешов и лимонов, — като всяка порция е поставена в по-голям съд с лед. Има още парчета шоколадова торта, приготвена без брашно, лимонова торта, торта с фъстъчено масло, ягоди в бита сметана и купичка нерафинирана захар, асорти от екзотични сладки и няколко бутилки безалкохолна бира в кофа с натрошен лед.

Тъй като Раян яде сладко най-много два пъти в седмицата, двамата Тинг изгарят от любопитство какви са причините за това необикновено пиршество.

Раян твърди, че празнува успешния завършек на изключително печелившо бизнес начинание, но знае отлично, че не му вярват. Това калорийно излишество напомня последната вечеря на осъден, който, макар и трийсет и четири годишен, така и не е намерил време да порасне напълно.

Раян се храни в самота и избира няколко стари филма, които ще пусне на огромния плазмен телевизор. Търси комедии, но все не попада на достатъчно смешна.

Калориите нямат абсолютно никакво значение вече, също както холестеролът, и отначало разточителството, без чувство за вина, му доставя необичайно удоволствие. Скоро обаче този рог на изобилието започва да го пресища, прекалено е хранително.

За да покаже среден пръст на Смъртта, яде повече, отколкото му се иска. Безалкохолната бира добива вкус на сироп.

Избутва количката извън апартамента, зарязва я в коридора и съобщава на Кей по интеркома, че е приключил.

Двамата Тинг още преди това са приготвили леглото му и са бухнали възглавниците.

Раян се пъхва в пижамата си и после между чаршафите, само за да го нападне безсъница. Ако страхът от смъртта не е в състояние да го задържи буден, тоновете захар в кръвта със сигурност няма да му позволят да мигне.

Тръгва бос из къщата с надежда да изтощи силите, които не му позволяват да се унесе.

През огромните прозорци весело блестят светлините на множеството селища от окръг Ориндж, пръснати из просторните полета. Бледото сияние му позволява съвсем спокойно да обикаля из къщата, без да пали лампите.

Малко преди полунощ светлина в един от коридорите го привлича към килера със скъпи прибори, където кристал, порцелан и сребро се съхраняват в махагонови кутии. В съседната кухня се чуват гласове.

През деня доста народ щъка из къщата, но постоянно в нея живеят единствено двамата Тинг. А Раян не може веднага да разпознае гласовете, тъй като разговорът се води много тихо, почти шепнешком.

По това време семейство Тинг би следвало да са си легнали. Работният им ден започва в осем сутринта.

През целия си живот Раян никога не е ставал жертва на някакво суеверие, а сега го обзема непознато усещане за досег със свръхестественото. Осъзнава, че къщата крие тайни, че в многобройните й помещения съществуват непознати за него места и че в името на собственото си благополучие трябва да види всичко, което досега е оставало скрито от него.