Дин Кунц - Сърцето ти принадлежи на мен

Ли Тинг много добре знае, че тази внезапно появила се нужда от шофьор издава нещо по-сериозно от обикновено гадене. Мигом измъква ключ от малкия сейф и тръгва с Раян към мерцедеса 600 Ес класа.

Намек за нежност в погледа, както и сянката на дълбока загриженост показват, че за Ли шефът е нещо повече от работодател. В края на краищата, би могъл да му е баща.

Дванайсетцилиндровият мерцедес сякаш се носи върху въздушна възглавница. Почти нищо от външния шум не достига до тях. Но макар лимузината да се движи като насън, Раян знае, че тя го отнася към нов кошмар.

Личният лекар на Раян обслужва ограничен кръг от триста пациенти, което му позволява да насрочи час буквално от днес за утре, но в дадения случай той приема Раян още на третия час след телефонното му обаждане.

От прозореца на кабинета, разположен на четиринайсетия етаж, Раян вижда пристанището на Нюпорт, Тихия океан, както и множество кораби в далечината, поели към незнайни брегове.

Лекарят, Форест Стафорд, го е прегледал вече, а помощничката му е направила електрокардиограма. След това Раян слиза на третия етаж, където го преглеждат с ехограф.

След като се е върнал в кабинета на четиринайсетия етаж, сега той стои изправен пред прозореца, в очакване доктор Стафорд да се появи със своето заключение.

Армада огромни бели облаци се носи бавно на север, но сенките им върху водната повърхност са черни като желязо и натискат като с метална длан равната морска повърхност.

Вратата зад гърба му се отваря. Почувствал се безтегловен като облак, уплашен от почти реално усетената опасност, че при тази светлина неговата собствена сянка е изчезнала, той се извръща от прозореца.

Масивното тяло на Форест Стафорд няма нищо общо с издълженото му правоъгълно лице, изтеглено надолу сякаш от силата на гравитацията, която не оказва влияние върху останалите му части. Тъй като работи вече много години, възможно е тази деформираща сила да се окаже съчувствието към собствените му пациенти.

Облегнат на дървения шкаф с умивалника, лекарят проговаря:

— Предполагам, ще искаш да мина направо към въпроса.

Раян не сяда на стола за посетители, а остава прав на мястото си, с гръб към прозореца.

— Познаваш ме много добре, Фори.

— Не е било сърдечен пристъп.

— Значи нещо по-сложно — налучква Раян.

— Сърцето ти е хипертрофирано. Уголемено.

Раян моментално се надига в собствена защита, сякаш лекарят е съдия и ако се аргументира достатъчно убедително пред него, като нищо може да го провъзгласи за здрав.

— Ама аз… винаги съм поддържал форма, ям само каквото трябва.

— Понякога причината е недостигът на витамин В, но ми се струва, че в дадения случай не става въпрос за начин на хранене или физически режим.

— Какво тогава?

— Може би сме изправени пред вродено заболяване, което се проявява едва сега. Или пък е следствие от злоупотреба с алкохола, но подобно предположение е напълно неуместно при теб.

В стаята не е станало по-студено, външната температура не е спаднала дори с градус, а него го побиват тръпки, карат врата му да изтръпне и се плъзват по гръбнака от прешлен на прешлен.

Лекарят изброява възможните причини:

— Ръбец на ендокарда, амилоидоза, отравяне, аномалия в клетъчния метаболизъм…

— Отравяне? На кого ще му хрумне да ме трови?

— На никого. Не е отравяне. Но за да стигнем до точната диагноза, искам да си направиш миокардна биопсия.

— Това не ми звучи като детска игра.

— Неприятно е, но не боли. Говорих вече със Самар Гупта, превъзходен кардиолог. Може да те приеме за предварителен преглед още този следобед, а утре ще направи биопсията.

— Май нямам много време за размисъл — отбелязва Раян.

— Че какво има да му мислиш толкова?

— За живота… смъртта… де да знам и аз.

— Без точна диагноза не можем да назначим правилно лечение.

Раян се колебае.

— Искаш да кажеш, че подлежи на лечение?

— Би могло да се окаже и така.

— Бих предпочел да отговориш с по-ясното „да“.

— Повярвай ми, Дотком, и на мене ми се ще да можех.

Преди Форест Стафорд да стане личен лекар на Раян, двамата се запознават на едно ретро рали и бързо се сприятеляват. Джейн Стафорд, жената на Форест, се привързва към Саманта с нещо като майчина любов, което става причина Дотком да влезе в по-широка употреба.

— Саманта — прошепва Раян.

Едва след като произнася името й си дава сметка, че тази първоначална диагноза е приковала цялото му внимание върху епицентъра на бурята, връхлетяла мирния му живот. Владее го една-единствена мисъл: той е смъртен.