Дин Кунц - Сърцето ти принадлежи на мен

Раян долепя ухо до невидима пролука между касата и летящата врата и напряга слух.

Просторната кухня е проектирана така, че да предостави условия за мащабен кетъринг, когато се налага на тълпи от гости да се предложи изискан бюфет. Тихите гласове отекват едва-едва сред огромните плотове от черен гранит, от многобройните съдове и приспособления от неръждаема стомана.

С риск да го усетят, той открехва леко вратата. Това не му помага да разпознае гласовете, нито мърморенето, а шипящите звуци не се превръщат в членоразделни думи.

Но все пак Раян долавя тихичко дрънчене на чинии, което е крайно необичайно. Ли и Кей би следвало да са измили съдовете от вечерята преди часове, пък ако искат да хапнат нещо в тая късна доба, биха могли да използват собствената си кухничка.

Чува и някакъв стържещ звук, приглушен и ритмичен. Той не принадлежи към нормалното всекидневие, но е никак познат и — поради неясни причини — зловещ.

С всеки изминал миг поведението му изглежда все по-глупаво в собствените му очи. Единственото зловещо нещо в тази къща е неговото въображение, подплашено и погнато из тъмни сокаци от призрака на собствената му смъртност.

Но когато най-накрая решава да бутне вратата навътре и да разбере чии са тези среднощни гласове в кухнята, в гърдите му се надига страх. Сърцето внезапно започва да чука като конско копито по паваж с такава бързина, сякаш и четиримата конници от Апокалипсиса пристигат в галоп.

Оставя вратата да се затвори и се дръпва назад.

Притиснал сърце с дясната си длан, той се хваща с лявата за някакъв шкаф, в очакване всеки миг поредният пристъп да измъкне земята изпод краката му и да тръшне безпомощното му тяло на пода.

Килерчето притъмнява.

Раян за миг решава, че е ослепял, но през открехнатата врата към коридора, откъдето е дошъл, се процежда светлина.

Някой е угасил лампите в кухнята отвъд летящата врата. А монтираният на стената прекъсвач контролира и осветлението в този килер.

Сега угасва и светлината в коридора.

В килера няма прозорци и даже да се превърне в тапицирана с черно кадифе кутия, затворена сред бронзовата украса на някое погребално бюро няма как да стане по-тъмно.

Не се чува друго, освен биенето на собственото му предателско сърце и въпреки това Раян е напълно убеден, че някой приближава, някой, чието зрение в мрака е остро, като на котка, притаена в огряна от луната нощ. Очаква всеки миг нечия ръка да се отпусне върху рамото му или студени пръсти на непознат да допрат устните му.

Тежестта в сърцето го принуждава да приседне на пода. Коленете му се подгъват и той се свлича покрай шкафа, докато дръжките на чекмеджетата дерат гърба му.

Минутите отминават, но бунтът в гърдите не успява да прерасне в абсолютна анархия, а постепенно нормалният ритъм се възвръща.

Слабостта му отминава и успоредно с възстановяването на силите, страхът се трансформира в чувство на унижение.

Дръжките на чекмеджетата се превръщат в ръкохватки, с чиято помощ Раян се изправя на крака. Той тръгва опипом през лепкавата тъмнина към летящата врата.

Опитва се да чуе нещо откъм кухнята. Няма мърморене, няма шепот, няма дрънчене на порцелан, липсва оня тих, но заплашителен стържещ звук.

Прекрачва прага, оставя вратата да се затвори и обляга гръб на нея.

От дясната му страна, над умивалниците за мръсни съдове и страничните плотовете, прозорците гледат на запад. Сиянието от брега около пристанището на Нюпорт, както и от висналата над морската шир луна очертават ясно контурите на стъклата.

Осмелява се да запали лампата и се убеждава, че е сам в кухнята. Освен вратата към килера кухнята разполага с още три изхода: към вътрешен двор, към трапезарията за закуска и към един заден коридор. От трапезарията също се излиза на двора, както и в друг коридор.

Гласовете със сигурност са на Кей и Ли. Били са заети с някаква най-банална работа, без да подозират, че той дебне в килерчето.

Но при положение че Раян спи през един етаж и в противоположния край на огромната къща, за какъв дявол им е на тия двамата да шепнат?

Във всеки ъгъл на кухнята, както и на много други места из къщата, са монтирани контролни панели. Докосва един от тях и екранът светва. Оттук може да управлява и да следи осветлението, аудиосистемата в цялата сграда, отоплението и климатиците, както и други неща.

Набира охранителната система и вижда, че точно както трябва, семейство Тинг са активирали външното наблюдение. Никой не е в състояние да проникне в сградата, без да предизвика вой на сирени и предварително записан глас да оповести из цялата къща в коя именно точка е извършено нарушението.