Дин Кунц - Сърцето ти принадлежи на мен

Доктор Гупта описва манипулацията с висок глас, докато прави малък разрез във вратната вена, през който вкарва тънък и много гъвкав катетър.

Раян отваря очи и наблюдава екрана, който показва как катетърът влиза полека, умело насочван от кардиолога към и вътре в сърцето.

Пита се какво ли би станало, ако насред процедурата получи някой пристъп, както стана върху сърфа — двеста-триста удара в минута. Решава да не задава въпроси.

— Как се чувствате? — пита лекарят.

— Добре. Всъщност нищо не усещам.

— Просто се отпуснете. Всичко върви като по ноти.

Раян си дава сметка, че Изми Клем постоянно съобщава показанията на пулса му с приглушен глас. Той явно е станал малко неравномерен заради проникването на чуждо тяло в сърдечния мускул.

Това може и да е в реда на нещата, а може и да не е, но след малко му минава.

Сърцето продължава да бие.

Докарал първичния катетър до желаното положение, доктор Гупта вкарва в него още един, снабден с миниатюрни щипци в края.

Раян е изгубил усет за време. Може би лежи върху тая маса от няколко минути, а може би и час.

Краката го болят. Независимо от успокоителното, мускулите на прасците му са напрегнати. Дясната ръка е свита в юмрук и той я отпуска, сякаш с надеждата нечия друга ръка да я стисне.

Дълго лежи върху тази маса, уплашен, изгубен в догадки.

Щипците на биоптома го захапват.

Засмукал шумно въздух през стиснатите си зъби, Раян не смята, че си е въобразил мигновеното болезнено усещане, но е напълно възможно то да е психологическа реакция на дивото салто, което сърцето изпълнява върху екрана.

Доктор Гупта изважда първата проба от тъканта на сърдечния мускул.

Сестра Клем проговаря:

— Не задържай дъх, миличък.

Раян издишва с ясното съзнание, че е очаквал да умре по време на процедурата.

След седемдесет минути и трите проби са взети, а разрезът на врата е зашит.

Действието на успокоителното продължава и понеже Раян е прекарал без сън изтеклата нощ, ефектът му се оказва по-силен от очаквания. Доктор Гупта му нарежда да полегне върху тясната кушетка в предоперационната, за да си почине, докато се усети във форма и готов да шофира.

Помещението е без прозорци. Монтираните на тавана флуоресцентни лампи са угасени и единствената светлина идва от умело скрита слаба крушка над умивалника.

Тъмният таван и облечените в сянка стени предизвикват клаустрофобия. Напират мисли за ковчези и стръвни червеи, но и това отминава.

Чувството на облекчение, предизвикано от факта, че процедурата е приключила, както и сладостната умора, успокояват. Раян не очаква да заспи, но се случва точно това.

Под фалшивите звуци на странна музика той приближава през някаква долина към висок разположен върху висок склон замък. Зад пламналите в червено стъкла на прозорците съзира някакви огромни фигури да подскачат неистово и сърцето му започва да бие като лудо, да отеква в съзнанието му, докато най-сетне успява да прогони тези видения, но веднага го връхлитат други.

Едно диво езеро, изцяло затворено сред черни скали и високи борове, изглежда прекрасно в своята самота. След това мастилените води се разлюляват в невисоки вълни, които плискат брега, а там е застанал той. Раян осъзнава, че това езеро е резервоар с отрова и неговата бездна ще се превърне в гроб.

В промеждутъците между тези и други видения той почти се пробужда и всеки път усеща неизменното присъствие в слабо осветената стая на Изми Клем, която проверява пулса му, поставя длан върху челото му, или просто го наблюдава с особен блясък в очите си, които изглеждат като лишени от тяло заради тъмната й кожа.

На няколко пъти му проговаря, като първия казва: Чуваш го, нали, момче?

Раян няма сили да попита кого има предвид.

Сестрата сама отговаря на въпроса си: Да-а, чуваш го.

Малко по-късно, пак между две просъници, тя се обажда отново: Не бива да слушаш, момче.

А след това: Ако чуеш железните камбани, ела при мен.

Когато след повече от час идва на себе си, Раян е сам в стаята.

Едничката светлина, изобилието от сенки, както и оскъдно мебелираното помещение изглеждат по-неистински, от палата с червените прозорци, мастиленото езеро или останалите видения в съня му.

За да се увери, че е буден и че споменът от биопсията е напълно реален, той вдига ръка към малката марля на шията си, която покрива зашития разрез.

Става от кушетката, смъква робата и облича собствените си дрехи.