Не ще и дума, в историята на Голямото откровение има много „бели петна“, но смея съвсем отговорно да твърдя, че Тойво Глумов няма никакво отношение към тези петна. И с цялата си отговорност заявявам, че всичките остроумни съждения на П. Сорока и Е. Браун са чисто и просто лекомислена глупост, поредният опит човек да се почеше зад лявото ухо с дясната ръка, като я провре изпод лявото коляно.
Що се отнася до „последната трогателна сцена в комедията“, само за едно нещо съжалявам, само за едно нещо се проклинам до ден-днешен. Аз, старият дебелокож носорог, тогава не можах да разбера, не съумях да предусетя, че виждам Тойво Глумов за последен път.
Двадесет и първи документ
СВЕРДЛОВСК [35] Свердловск — название на гр. Екатеринбург във времената на СССР. — Бел. NomaD
„ТОПОЛА II“. АП. 9716
ЗА М. КАМЕРЕР
Биг Бъг!
Днес при мен намина Логовенко. Разговорът продължи от 12:15 до 14:05 часа. Логовенко беше много убедителен. Оказа се, че всичко не е така просто, както си го представяхме. Например той твърди, че периодът на стационарното развитие на човечеството завършва и скоро ще настъпи епохата на биосоциалните и психосоциалните сътресения. Излиза, че главната задача на людените по отношение на човечеството е да стоят на стража (така да се каже, като „спасители в ръжта“). Днес на Земята и в Космоса живеят и играят 432 людени. На мен ми предлагат да стана четиристотин тридесет и третият, като за целта трябва да отида в Харков, в Института на чудаците, вдругиден, на 20 май към 10:00 часа.
Врагът на човешкия род ми нашепва, че само абсолютен идиот може да пропусне такава възможност. Лесно успявам да заглуша този шепот, защото, както добре знаете, никога не съм се стремял да имам влияние и не мога да търпя никакъв елит под каквато и да било форма. Няма да скрия, че последният разговор с вас ми направи силно впечатление и проникна много по-дълбоко в душата ми, отколкото би ми се искало. Ужасно неприятно е да се чувствуваш родоотстъпник. Не бих се колебал нито за миг в своя избор, но съм абсолютно сигурен, че веднага щом се превърна в люден, нищо (НИЩО!) човешко няма да остане у мен. Признайте си, че дълбоко в душата си и Вие мислите така.
Няма да отида в Харков. През тия дни сериозно обмислих всичко и няма да отида в Харков, първо, защото това би било предателство спрямо Ася. Второ, защото обичам майка си и дълбоко я уважавам. И, трето, защото обичам своите приятели и миналото си. Превръщането ми в люден ще означава моята смърт. Това ще е неимоверно по-лошо дори от смъртта, защото за тези, които ме обичат, аз ще си остана жив, но неузнаваемо противен. Надменен, самодоволен и самоуверен тип. А отгоре на това и, както изглежда, вечен.
Утре излитам след Ася за Пандора.
Сбогом. Желая Ви успех.
Ваш Т. Глумов 18 май 99 година
(Край на двадесет и първия документ)
Двадесет и втори документ
ДОНЕСЕНИЕ-ДОКЛАД
№086/99
„Комкон-2“
Урал-Север
Дата:14 ноември 99 година
Автор:С. Мтбевари, инспектор
Тема 081:„Вълните усмиряват вятъра“
Съдържание:разговор с Т. Глумов
Съгласно Вашето нареждане ще възпроизведа по памет моя разговор с бившия инспектор Т. Глумов, воден в средата на юли т.г. Около 17 часа, когато бях в работния си кабинет, се раздаде сигнал от видеофона и на екрана се появи лицето на Т. Глумов. Беше весел, доста оживен и шумно ме поздрави. Откакто бях го видял за последен път, леко беше напълнял. След това проведохме приблизително следния разговор:
Глумов:Шефът къде се е дянал? Цял ден се опитвам да се свържа с него и не мога да го намеря.
Аз:Шефът е в командировка и скоро няма да се върне.
Глумов:Жалко. Съжалявам. Знаеш ли колко ми трябва. Как бих искал да си поговоря с него.
Аз:Напиши му писмо. Ще му го изпратят.
Глумов(след като се замисли малко): Дълга история. (Тази фраза я помня точно.)
Аз:Тогава кажи какво да му предадат. Или как да се свърже с тебе. Аз ще си запиша.
Глумов:Не. Непременно трябва да говоря лично с него.
Повече нищо съществено не каза или по-точно не си спомням да е казал.
Искам да подчертая, че по това време за Т. Глумов знаех само, че е освободен от работа по лични причини и е заминал при жена си на Пандора. Именно поради това изобщо не ми мина през ума да извърша най-простите неща или по-точно: да запиша разговора в регистратора; да установя канала за свръзка; да уведомя президента и т.н. Мога да добавя само следното: останах с впечатление, че Тойво се намира в помещение, осветено от естествена, слънчева светлина. Явно в този момент той се намираше на Земята, някъде в източното полукълбо.
Читать дальше