Артур Кларк - Одисея в космоса

— Добро утро, доктор Флойд. Аз съм г-ца Симънс. Приветствам ви с „добре дошъл“ на борда от името на капитан Тайнс и на копилота, първия помощник Балърд.

— Благодаря — каза Флойд с усмивка, запитвайки се защо това, което казват стюардесите, винаги звучи като думите на роботите-екскурзоводи.

— Излитане след пет минути — каза тя, посочвайки празния двайсетместен пасажерски салон. — Можете да заемете което място искате, но капитан Тайнс ви препоръчва предното кресло вляво до прозореца, ако желаете да наблюдавате операциите по излитането.

— Благодаря за любезността — отговори той, отправяйки се към препоръчаното кресло. Стюардесата се посуети край него, след което се оттегли в кабинката си в задната част на салона за пътниците.

Флойд се настани в креслото, затегна предпазните колани около талията и раменете си и притегна с каишка чантата си към съседното кресло. Момент по-късно се чу мекият пукот на високоговорителя.

— Добро утро — отекна гласът на г-ца Симънс. — Това е специалният рейс №3 от Кейп Кенеди до Космическата станция 1.

Изглежда, че г-ца Симънс твърдо беше решила да изпълни цялата си обичайна програма на стюардеса за единствения си пътник. Флойд не можа да сдържи усмивката си, когато тя продължи неумолимо:

— Времетраенето на полета ще бъде петдесет и пет минути. Максималното ускорение ще стигне до две g. В състояние на безтегловност ще бъдем в продължение на трийсет минути. Моля, не напускайте креслото, докато не светне зелената лампичка.

Флойд погледна през рамото си и извика „Благодаря“, като долови бегло леко смутената, но очарователна усмивка на стюардесата.

Той се отпусна в удобното кресло. Пресметна, че това пътуване ще струва на данъкоплатците малко повече от един милион долара. Ако то не се оправдаеше, той щеше да бъде уволнен; но винаги можеше да се завърне в университета и да възобнови прекъснатите си научни изследвания върху образуването на планетите.

— Автоматичните процедури по броенето включени — се чу по високоговорителя гласът на капитана. — Излитане след една минута.

Както винаги, тази минута му се видя по-дълга от час. Флойд ясно съзнаваше какви гигантски сили са струпани около него, очаквайки да бъдат освободени. В резервоарите за гориво на двете степени на космическия кораб, както и в енергетично-кумулативната система на пистата на космодрума бе затворена енергията на една ядрена бомба. И цялата тази колосална енергия щеше да бъде използвана, за да го отведе на някакви си триста и двайсет километра от Земята.

Нямаше го вече старото броене пет-четири-три-две-едно-нула, което действаше така напрегнато на нервната система.

— Изстрелване след петнайсет секунди. Ще се чувствате по-добре, ако започнете да дишате дълбоко.

Психологическият и физиологическият подход бяха ефикасни. Флойд почувства, че се е заредил добре с кислород и че е готов да се справи с каквото и да било, докато енергетичните заряди на ракетната площадка започнаха да изтласкват хилядотонната ракета над Атлантическия океан.

Трудно можеше да се почувства кога се издигнаха от ракетната площадка и се понесоха във въздуха, но когато ревът на ракетите се удвои и Флойд започна да потъва все по-дълбоко във възглавниците на креслото си, той разбра, че двигателите на първата степен са вече включени. Би желал да погледне от прозореца, но дори едно обикновено обръщане на главата му костваше голямо усилие. Въпреки всичко не чувстваше никакво неудобство. Наистина налягането при увеличаване на ускорението и страхотният шум от моторите предизвикваха еуфория [3] Безпричинно радостно настроение. — Б.ред. . Ушите му бучаха, кръвта му бушуваше във вените, но от години той не се бе чувствал така пълен с живот. Чувстваше се подмладен, искаше му се да пее — нещо, което спокойно можеше да направи, защото никой нямаше да го чуе.

Това настроение бързо премина, когато разбра, че напуска Земята и всичко, което е обичал. Там долу бяха трите му деца, останали без майка от деня, в който съпругата му бе предприела онзи фатален полет за Европа преди десет години. ( Десет години? Невъзможно! И все пак беше така…) Може би заради децата трябваше да се ожени повторно…

Флойд почти беше загубил представа за времето, когато налягането и шумът внезапно намаляха и високоговорителят съобщи:

— Готвим се да се отделим от първата степен. Готово.

Флойд почувства лек тласък и изведнъж си припомни един цитат от Леонардо да Винчи, който бе видял в един от кабинетите на НАСА [4] Национален комитет по аеронавтика и изследване на космическото пространство в САЩ. — Б.пр. : „Голямата птица ще излети от гърба на голямата птица и ще донесе слава на гнездото, където се бе родила.“