Артур Кларк - Одисея в космоса

И тогава в света настъпиха промени. На четири големи вълни нахлуха ледниковите периоди с интервали от двеста хиляди години между техните апогеи и оставиха белези по цялото земно кълбо. Извън тропиците ледниците убиваха онези, които преждевременно бяха напуснали домовете на своите деди, и навсякъде унищожаваха съществата, които не можеха да се приспособят.

С изчезването на ледниковите периоди изчезна и голяма част от ранния живот на планетата — включително и хората-маймуни. Но за разлика от много други те бяха оставили потомци; те не бяха просто изчезнали — те бяха преобразени. Тези, които правеха сечива, бяха преобразувани от собствените си сечива.

Защото, употребявайки тояги, боздугани и кремъци, ръцете им бяха добили сръчност, която не се срещаше никъде другаде сред животинския свят и която им позволяваше да си изработват нови, по-добри сечива, които пък на свой ред още повече развиваха крайниците и мозъците им. Всичко това представляваше ускорителен кумулативен процес; и като краен резултат се появи Човекът .

Първите истински хора притежаваха сечива и оръжия, които бяха малко по-добри от онези на своите прадеди отпреди един милион години, обаче те можеха да ги употребяват с много по-голяма сръчност. И някъде дълбоко в мрака на изминалите векове те бяха изобретили най-важното от всички сечива, въпреки че то не можеше да бъде нито видяно, нито докоснато: те бяха се научили да говорят и по този начин бяха спечелили първата си голяма победа над Времето. Сега познанията на едно поколение можеха да бъдат предадени на следващото, така че всяка епоха можеше да се възползва от постиженията на хората, живели преди това.

За разлика от животните, които познаваха само настоящето, Човекът се бе сдобил с минало и бе започнал вече да гледа към бъдещето.

Той се научи да впряга в работа и природните сили; с обуздаването на огъня той положи основите на техниката и остави далеч зад себе си своя животински произход. Камъкът отстъпи място на бронза, а след това — на желязото. Ловът бе последван от земеделието. Племето прерасна в село, а селото — в град. Речта стана вечна благодарение на знаците, които се изобразяваха върху камък, глина или папирус. По-късно Човекът изобрети философията и религията. И накрая насели небето с богове.

Докато тялото му ставаше все по-беззащитно, средствата му за нападение ставаха все по-сигурни и по-ефикасни. С камъка, бронза, желязото и стоманата той изпита гамата на всичко онова, което можеше да пробива и разкъсва, и сравнително рано се научи да убива жертвите си от разстояние. Копието, лъкът, пушката и накрая направляваният снаряд бяха оръдие с голям район на действие, но не и с безкрайна мощ.

Без тези оръдия човекът никога нямаше да завоюва своя свят, въпреки че често ги използваше и срещу себеподобните си. Той беше вложил в тях сърцето и душата си и в продължение на стотици години те му бяха служили вярно.

Но днес, докато тези оръжия съществуват, неговите дни ще бъдат преброени.

„Независимо от това, колко пъти човек напуска Земята, си мислеше д-р Хейуд Флойд, той винаги изпитва вълнение.“ Бе пътувал веднъж до Марс и три пъти до Луната, а що се отнася до различните космически станции, не можеше дори да си спомни колко пъти ги бе посещавал. И въпреки това с наближаването на излитането забелязваше повишаване на напрежението, изпитваше чувство на учудване и възхищение — да, и на… нервност, нещо, което го поставяше на едно и също равнище с „новаците“ в областта на космическите пътувания при „бойното им кръщение“ в Космоса.

Реактивният самолет, който го бе довел тук от Вашингтон след среднощното съвещание с президента, на което бе получил инструкции, се спускаше към един от най-познатите, но същевременно и най-интересни пейзажи в света. Долу под него се виждаха първите две „поколения“ на космическата ера, които обхващаха трийсет и два километра от брега на Флорида. На юг, очертани от мигащи червени предупредителни светлини, се издигаха гигантските конструкции на ракетите „Сатурн“ и „Нептун“, с които бяха изпращани хора към планетите, вече преминали в историята. Близо до хоризонта една блестяща сребърна кула се къпеше в потоци светлина. Това беше последният модел на „Сатурн-V“, който от почти двайсет години насам бе национален паметник и място за поклонение. Недалеч, издигайки се високо в небето като изкуствена планина, се очертаваше с невероятните си размери Въртикъл асембли билдинг [2] Кула за вертикална сглобка. — Б.пр. — най-големият монолитен строеж на Земята.