— И после?
— И после те ще се срещнат с посланик Смит.
— И после ?
— Няма „после”. Посланикът иска просто да се запознае с тези свои братовчеди отпреди шест хиляди поколения. Да си обменят семейни клюки, да измислят свои семейни шеги, да обсъждат непоносимия си чичо Хари.
А, значи тя имаше чувство за хумор. Може би това беше изискване, за да си постави човек етикет „ксенопсихолог” професия, която допреди няколко месеца не съществуваше.
— Приятно ми беше да се запозная с вас двамата — каза Лиза, разшири усмивката си с още един сантиметър и си тръгна.
— Ах, хората тук бързо се появяват и изчезват — промърмори Еван.
Но Мариан изведнъж не беше в настроение за хумор, дори и когато цитатът идваше от толкова подходящ източник като „Магьосникът от Оз”. Тя изгледа спокойно Еван, Макс и Джина.
— Хайде, екип. Време е да се захващаме с работа.
На борда на Мисията имаше още четири научни екипа и никой от тях не се интересуваше от периферната дейност на Мариан. В другите екипи влизаха учени от Световната здравна организация, Центъра за заразни болести, Медицинския изследователски институт на Американската армия, Института за молекулярна медицина в Оксфорд, Института по геномика в Бейджинг, Университета в Кюшу, Клиниката и научноизследователска фондация „Стрипс”, може би най-добрият световен център по имунология. Тук бяха някои от най-известните имена в света на науката и медицината, включително и десетина нобелисти. Мариан не знаеше, но можеше да си представи каква е била политическата и научната конкуренция, за да попадне някой на Мисията. Американците имаха предимство, тъй като корабът се намираше на нюйоркското пристанище, но това от своя страна сигурно беше породило множество политически заплахи и ответни заплахи, пазарлъци и компромиси.
Най-елитната, както и най-многобройна група, работеше върху спорите: герминиране, определяне на секвенцията и изследване на този вирус, който би могъл да убие населението на Земята. Те работеха в камери с негативно налягане и четвърто ниво на биобезопасност: НББ-4. В миналото Съединените щати разполагаха само с две лаборатории НББ-4 — в Центъра за заразни болести в Атланта и в Медицинския изследователски институт на Американската армия в Мериленд. Сега вече имаше трета, чисто нова и напълно оборудвана, ослепителна лаборатория. Пред споровия екип стоеше невъзможната задача да създаде за десет месеца някаква ваксина или друг метод за неутрализиране в световен мащаб на патоген, който не произхождаше от Земята.
Биологичният екип изследваше извънземните тъкани и гени. Денебците щедро даваха всичко, което им се поискаше: кръв, епителни клетки, сперма, биопсични проби.
— Може би ще ни дадат и бъбрек, ако ги помолим достатъчно любезно — каза Еван. — Знаем, че имат по два.
— Хайде ти им поискай — отговори Мариан.
— Аз не. Кой знае какво ще ми поискат в замяна.
— Засега не са поискали нищо.
Почти веднага биологичният екип потвърди, че денебците са хора. После започна дългият процес за установяване на генетичните и еволюционни различия между извънземните и земните. Първата разлика, оповестена след две-три седмици, беше че всичките седемнайсет извънземни на борда на Мисията носеха същия процент неандерталски гени като земните: между един и четири процента.
— Те и ние сме едно и също — каза Еван.
— Съмняваше ли се? — попита Мариан.
— Не. Но по-интересни, струва ми се, са предварителните данни, че денебците показват толкова по-малко генетично разнообразие от нас. Този скапаняк Уилкокс сигурно рони сълзи в бирата си.
Патрик Уелс Уилкокс беше настоящият защитник на теорията за катастрофата в Тоба, която стана модерна в науката и после излезе от мода. Преди седемдесет хиляди години в Тоба, Индонезия, избухнал супервулкан. Според застъпниците на тази теория вулканът предизвикал основни промени в околната среда, които от своя страна довели до драстично намаляване на населението и го свели може би до 10 000 индивида. Освен това се получило и силно намаление в човешкото генетично разнообразие. Подкрепата за тази идея идваше от геологията, както и от смесването на генетични линии в някои гени, включително митохондриални, Y-хромозоми и ядрени. За съжаление имаше и доказателства, че драстичното намаляване на населението не се е случвало. Щом денебците, които бяха напуснали Земята много преди супервулкана, показваха по-малко генетично разнообразие от земните жители, следваше, че земното разнообразие едва ли е намаляло особено.
Читать дальше