Нэнси Кресс - Братовчедите от вчера

— Уилкокс да не бърза да плаче — каза Мариан.

— Всъщност той изобщо не плаче. Той е скапан позьор. Скрива се в лабораторията си в Кеймбридж и възмутено гледа света през бойниците на крепостната стена.

— И излива нагорещено масло върху противниците си палеонтолози — предложи Мариан.

— Всъщност Уилкокс може и да не е човек. Възможно е да е изпратен за предварително разузнаване от денебците. Само че никой в Кеймбридж не е забелязал това досега.

— Или поне така мислехме — усмихна се Мариан. Двамата с Еван не сдържаха заядливите си шеги, защото им помагаха да намалят тихото, вездесъщо безпокойство, което споделяха с всички на Мисията. Мисията беше кораб, изпълнен с тревога.

Третият изследователски екип на Мисията беше много по-малък. Членовете му бяха физици, които работеха с „учен Джоунс” върху астрономическата страна на приближаващия сблъсък със споровия облак.

Четвъртия екип тя така и не видя. Въпреки това обаче подозираше, че той е там и следи останалите — сенчеста, анонимна ненаучна група, неизвестна дори и за огромния брой видими охранители.

Мариан погледна рутинната работа на лабораторната маса: полимеразна ензимна реакция за амплификация на ДНК пробите, ДНК секвенция, анализ на данните, писане на доклад за генетичното значение на всеки човешки доброволец, който се яви на денебския „събирателен пункт” в Манхатън. Много хора се бяха явили. Засега само двама от тях принадлежаха към хаплогрупата на посланик Смит.

— Еван, от нас двамата няма нужда. Джина и Макс могат да се справят с всичко, което се изисква от нашите скъпоплатени мозъци тук.

— Така е — отговори Еван. — Затова нека да тръгнем на разузнаване. Поне докато ни спрат.

— Добре. Да. Нека да разузнаваме.

Ноа излезе от мъжката тоалетна на ресторанта. По време на затишието в ранния следобед нямаха други клиенти освен двама мъже, които се бяха настанили на една маса в дъното.

— Ела да видиш нещо! — извика го сервитьорката. Тя и готвачът се бяха навели над телефона й, нещо странно само по себе си, тъй като се мразеха. Но възбудата в очите на Синди като че ли не идваше от обичайната й дрога и Ноа погледна в екрана на скъпия телефон, придобит по неясен начин и подарен на Синди от настоящия й приятел, преди да бъде обвинен в злонамерено нападение и закаран на остров Рикър.

ТЪРСЯТ СЕ ДОБРОВОЛЦИ КРЪВОДАРИТЕЛИ

ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ: $100

ЧОВЕШКИ МЕДИЦИНСКИ СЕСТРИ ЗА ВЗИМАНЕ НА МАЛКИ КРЪВНИ ПРОБИ

КЕЙ НА ДЕНЕБСКАТА МИСИЯ, ПРИСТАНИЩЕ НА НЮ ЙОРК

— Demonios del Diabo — промърмори Мигел. — Vampirosl — И се прекръсти.

— Струва ми се, че те не искат кръвта, за да я пият, Мигел — отбеляза спокойно Ноа. Спокойствието беше фалшиво. Сърцето му започна да удря ускорено. На хора като майка му се полагаше да видят Мисията отблизо, не на хора като Ноа. Дали рекламата означаваше, че денебците ще вземат кръвни проби на големия пристан, който беше гледал да изниква от нищото?

Синди загуби интерес.

— Никакви клиенти, освен онези скапани задници в ъгъла, а те никога не дават бакшиш. Трябваше да си остана в леглото.

— Мигел — каза Ноа, — мога ли да си взема свободен следобед сега?

Ноа търпеливо чакаше на опашката пред пункта за взимане на кръв. Ако някой от доброволците се беше надявал, че ще види извънземни, той е останал разочарован. Ноа обаче не беше разочарован; нали в рекламата на телефона на Синди се казваше ЧОВЕШКИ МЕДИЦИНСКИ СЕСТРИ ЗА ВЗИМАНЕ НА МАЛКИ КРЪВНИ ПРОБИ.

Разочарован беше обаче, че пунктът за взимане на кръв не се намираше на големия док, излизащ изпод проблясващия енергиен щит на Мисията. Вместо това чакаше да влезе в нещо, което някога е било склад в края на пристанището в Манхатън. Опашката от мръзнещи в ноемврийския дъждовен следобед доброволци криволичеше и се виеше в продължение на няколко пресечки, а той гледаше изумено колко разнородни бяха чакащите. Жена с шлифер с кожена подплата и високи лъснати ботуши. Просяк с джинси и неприлична цепка на задника. Няколко хилещи се тийнейджърки с шарени чадъри. Старец със зимна парка. Млад нърд с айпад в пластмасов калъф. Две изморени жени на средна възраст, едната от които каза на другата:

— Мога да си платя наема от предишния месец изцяло, ако получа тези извънземни пари и…

— Извинете, госпожо — Ноа я докосна по рамото, — какви „извънземни пари”? Стоте долара за дарената кръв не ми се струват достатъчно, за да платите наема от предишния месец изцяло.