Нэнси Кресс - Братовчедите от вчера

— Ако установят, че принадлежите към тяхната кръвна група, получавате част от богатствата им. Нали се сещате, също като индианците и техните пари от казината. Ако успеете да докажете, че произхождате от тяхното племе.

— Не, изобщо не е така — каза старецът с парката. — Получавате безплатен енергиен щит като техните, за да се предпазите, когато удари споровият облак. Те се грижат за своите.

— Няма никакъв споров облак — измърмори просякът.

— Вие всички грешите — каза младият нърд с нескрито презрение. — Това просто е… Денебците са най-значителното нещо, което се случва на тази Земя! Не го ли разбирате? Не сме сами във вселената!

Просякът се изсмя.

Накрая Ноа стигна до Сграда А. Сградата беше построена от бетон и стомана, стените й се бяха обезцветили с времето, високо поставените прозорци бяха мътни. Единствено детекторите изглеждаха нови и те приложиха висока технология, преглеждайки тялото на Ноа отвътре и отвън. Портфейлът, телефонът, палтото и дори обувките му бяха оставени в шкафче, преди да тръгне с книжни чехли по коридора на сграда Б, намираща се още по-навътре в кея. Някой очевидно беше взел предпазни мерки срещу тероризма.

— Моля попълнете този формуляр — каза една хубава жена със сериозно изражение. Тя беше по-бледо копие на сестра му, тъй като й липсваше гневната властност на Елизабет. Ноа попълни формуляра, даде малка епруветка кръв и тръгна обратно по коридора в Сграда Б. Обзе го вълна от разочарование. Когато си взе вещите, един гард му подаде сто долара и малък кръгъл предмет, който приличаше на монета от четвърт долар.

— Носете това със себе си — каза гардът. — То е еднократно, еднопосочно комуникационно устройство. Ако, което е слабо вероятно, то иззвъни, натиснете го в средата. Това ще означава, че бихме искали да ви видим пак.

— Ако поискате, това ще означава ли, че съм от хаплогрупата на извънземните?

Човекът, изглежда, не знаеше значението на думата.

— Ако иззвъни, натиснете го в средата.

— На колко души е звъняло устройството?

Лицето на гарда се промени и Ноа за миг усети личността зад длъжността. Човекът вдигна рамене:

— Не съм чувал за нито един.

— Това ли е…

— Минете напред, моля. — Маската на длъжността зае мястото си.

Ноа си обу обувките, като стоеше прав първо на единия крак, а после на другия, за да не стъпва на мръсния под. Процедурата беше като на летище.

Тръгна към вратата.

— Ноа! — Елизабет се спусна към него по морето от мръсен бетон. — Какво, по дяволите, правиш тук?

— Здрасти, Лизи. Това част от границата на щата Ню Йорк ли е?

— Изпълнявам специални задачи.

Господи, тя сигурно ненавижда това. Мръщенето заплашваше да издълбае перманентни бразди в нейната обгоряла от слънцето кожа.

— Ноа, как можеш да…

Избухна бомба.

Бяла светлина заслепи Ноа. Звуковата вълна напълно го оглуши. Краката му се подкосиха и му се повръщаше. Елизабет го повали на земята и се хвърли върху него. След няколко секунди тя вече беше на крака и тичаше, а Ноа я чу да крещи:

— Шибана шокова граната!

Той скочи на крака. Очите го боляха от светлинния удар. Отвсякъде се разнасяха писъци, някои се гърчеха по пода, а дрехите им горяха. Издигаше се черен дим, хората наоколо кашляха, но никой не беше мъртъв. Гардовете се нахвърлиха върху някакъв младеж и крещяха нещо, което се изгуби в грохота.

Ноа си взе нещата и се измъкна навън, където виеха сирени и от съседните улици пристигаха полицейски коли. Соленият морски бриз му подейства като балсам.

Шокова граната. Можеш да си купиш една дузина по интернет за петдесет долара, макар че от тях не се очаква да се възпламеняват. Какъвто и ефект да беше очаквал да постигне този протестър, не го беше постигнал. Също се отнасяше и за неговата тъпа акция с даването на кръв.

Но имаше в джоба си сто долара, които сутринта не бяха там и с които щеше да си купи няколко добри дози захарна тръстика. Пръстите в джоба му неволно стиснаха кръглата извънземна монета.

Мариан с учудване отбеляза колко малко части от Мисията бяха с ограничен достъп.

Лабораториите НББ-4, разбира се. И жилищата на извънземните, които се намираха близо до НББ-4. Но баджовете, които двамата с Еван носеха, им осигуряваха достъп до почти всичко останало. Разминаваха се с хора, които си вършеха работата, някои ги поздравяваха, а други бяха толкова целеустремени, че не ги забелязваха.

— Естествено, има врати, които дори не виждаме — каза Еван. — Извратени извънземни камери, които не виждаме. Денебци, които не виждаме. Те знаят къде сме ние, къде е всеки, във всяка минута. Ужасно лесно.