Нэнси Кресс - Братовчедите от вчера

Това звучеше безумно и тя го знаеше, но не я интересуваше. В момента имаше по-голяма нужда от надежда, отколкото от здрав разум. Денебците с технологии от много по-висок разряд, отколкото хората, не можеха да се справят със споровия облак, но Елизабет не пиеше и следователно Мариан, Смит и — да добавим президента на Световната здравна организация, Центъра за заразни болести и Медицинския научен институт за борба с инфекциозните болести на Американската армия, защо не — могат да победят безмозъчно носещите се из космоса спящи вируси.

Ноа попита с любопитство:

— На какво се смееш, мамо?

Елизабет изстреля:

— Значи дори и тези тъпотии да са истина, какво, ебаси, кара денитата да мислят, че ние можем да им помогнем?

Елизабет не пиеше като ченге, но псуваше като такова.

Мариан каза:

— Те не знаят дали можем. Но в биологическите науки не са много по-напреднали от нас, за разлика от физиката. А споровият облак ще удари Земята през следващия септември. Денебците имат двайсет и пет години.

— Вярваш ли, че биологическите им науки не са по-напреднали от физическите и инженерните им науки?

— Нямам причини да се съмнявам.

— Ако е вярно, значи ние сме техните лабораторни мишки. Те ще изпробват върху нас откритията си, а после ще си седят в орбита или някъде другаде и ще чакат да видят дали ще подейства, а после ще си го занесат вкъщи на своята планета!

— Може и така да се разглежда — каза Мариан, съзнавайки, че по-голямата част от медиите ще го приемат точно така. — А може да се разглежда като спасителна мисия. Те се опитват да ни помогнат, докато още има време, макар и не много.

Райън каза:

— Защо те искат теб? Ти не си вирусолог.

— Не знам — отговори Мариан.

Елизабет още веднъж избухна, скочи и започна да се разхожда из стаята, размахвайки юмруци.

— Не го вярвам. Нито дума, включително и за така наречения „облак”. Има нещо, което не ни казват. Но ти, мамо… ти се хващаш на всичко, което ти казват! Невероятна си!

Преди Мариан да успее да отговори, Ноа каза:

— Вярвам ти, мамо. — И й отправи абсолютно очарователната си усмивка. Той не съзнаваше напълно силата на тази усмивка. Тя излъчваше приемане, прошка, доверие и нежната тъга на залязващото слънце. — Всички ние вярваме на всичко, което каза.

Но просто не ни се иска да вярваме.

Ноа беше прав. Райън беше прав. Елизабет грешеше.

Споровият облак съществуваше. Макар формално да не беше верен, този термин употреби денебският преводач и той се възприе от астрономите, защото вече им беше познат. Веднага след като денебците дадоха на ООН координатите, състава и скоростта на облака, астрономите по света го откриха чрез спекживотитрален анализ и затъмнението на звездите зад него. Всъщност те отдавна знаеха за него, но бяха допуснали, че е само още един облак звезден прах и е прекалено малък и студен, за да бъде инкубатор на звезди. Траекторията му щеше да го доведе до контакт със Земята, както денебците казаха, приблизително след десет месеца.

Ноа беше прав, като каза, че хората не искат да повярват. Медиите се разцепиха на три фракции. Най-радикалните обявиха, че „споровият облак” е просто безобиден прах, а денебците са замислили, в заговор с ООН и вероятно още няколко правителства, да превземат Земята и да я използват за своите зли, а понякога и иновационни, цели. Втората фракция вярваше, че заплахата от спорите може и да е истинска, но също като Елизабет смяташе, че хората ще станат „лабораторни мишки” в извънземни експерименти за откриване на някакви решения, безполезни за Земята. Третата, научно най-грамотна група, се съсредоточаваше върху по-конкретни проблеми: те не искаха пробите от спорите да бъдат докарани на Земята, тъй като ги смятаха за истинската опасност.

Мариан подозираше, че пробите вече са на земята. НАСА не беше засякла прелитане на совалки или други летателни апарати между кораба в орбита около луната и Мисията. Онова, което извънземните искаха, най-вероятно вече беше тук.

Екипи от учени връхлетяха Ню Йорк. Данните бяха предоставяни на ООН, единствената институция, с която Смит желаеше да общува директно. Всички непрекъснато повтаряха, че времето е от първостепенно значение. Мариан не можеше да изпълнява преподавателските си задължения поради настойчивите репортери, които се бяха залепили за нея, затова остана в апартамента на Елизабет и чакаше. Смит й беше дал лично комуникационно устройство, за което не знаеше никой, освен специалната мисия на ООН. Понякога, докато гледаше телевизия или чистеше мръсния апартамент на Елизабет, Мариан размишляваше върху следното: един извънземен й беше дал този телефонен номер и я беше помолил да чака. Сякаш се беше върнала в периода, в който ходеше на любовни срещи.