Нэнси Кресс - Братовчедите от вчера

Каквото и странно привличане и усещане, че я познава да бе изпитал Ноа, то очевидно не беше взаимно. Той се опита да се отърси от чувството и да се съсредоточи върху детето, което виеше като ураган. Увереността и лекотата, които му беше дала тръстиката, започнаха да избледняват. Ноа не знаеше как да се държи с деца. Издаде няколко неефективни звуци и вдигна на ръце детето, което го ритна.

В далечината се чуха още полицейски сирени. Накрая Ноа намери полицейски участък, където имаше само един подплашен цивилен чиновник; вероятно всички други бяха на безредиците. Остави там детето. Някой щеше да си го потърси. Върна се на Уест Енд Авеню, пресече го и се отправи обратно към апартамента на Елизабет. Очите му бяха възпалени, но не много. Беше избегнал най-лошата част от сълзотворния облак.

Елизабет му отвори.

— Къде, по дяволите, ходиш, Ноа? Мама ще дойде всеки момент. Изпрати есемес!

— Е, вече съм тук, нали?

— Да, тук си, но не можа ли да намериш по-гадно време да излезеш на разходка? И как си скъса палтото?

— Не знам.

Брат му и сестра му не знаеха, че се беше провела — а може би все още се провеждаше — демонстрация срещу извънземните. Ноа не изпита желание да ги осведомява.

Райън погледна телефона си.

— Тук е. Изпрати есемес. Ще сляза долу.

Елизабет каза:

— Райън, тя вероятно може да плати на таксито и да се качи в асансьора сама.

Райън излезе. Той винаги е бил любимецът на майка им, помисли си Ноа. Освен в присъствието на Елизабет, Райън беше любезен, приятен, лесен за общуване. Жена му беше очарователна по един преувеличено женствен начин. Те щяха да дарят Мариан с внуче.

Струваше му усилие да се съсредоточи върху семейството си. Умът му се връщаше към онова странно, непознато чувство за близост с човек, който никога не беше виждал и с когото вероятно нямаше нищо общо. Какво означаваше всичко това?

— Елизабет — каза майка му. — И Ноа! Толкова се радвам, че си тук. Имам… имам много неща да ви разкажа на всички.

И майка му, която винаги запазваше присъствие на духа, изведнъж пребледня и припадна.

Глупаво, глупаво — тя никога не припадаше! На трите лица, събрани над нея като балони на клечка, тя раздразнено каза:

— Нищо ми няма — хипогликемия. Нищо не съм яла от сутринта. Елизабет, ако имаш някакъв сок или нещо друго…

Донесоха й сок, крекери, леко плесенясало сирене.

Мариан хапна малко.

— Не знаех, че страдаш от хипогликемия, мамо — каза Райън.

— Добре съм. Просто вече не съм толкова млада.

Тя остави чашата и огледа трите си деца.

Елизабет, намръщена както винаги, колко много прилича на Кайл — дали затова двете никога не са се разбирали? Нейният красив съпруг алкохолик, грешката на живота й, умрял преди петнайсет години. Но ето че все още беше тук, готов да пробие дупки във всичко, което Мариан каже.

Райън, обикновен до красивата си сестра, но колко по-лесно е да го обича човек. Всички обичат Райън, освен Елизабет.

И Ноа, проблемното дете, последният отчаян опит на Мариан и Кайл да спасят обречения си брак. Ноа се носеше по течението, но тя знаеше, без да е в състояние да му помогне, че е дълбоко нещастен.

Дали те и тримата, както и всички останали на планетата, щяха да умрат, ако хората и денебците с общи усилия, не успееха да го предотвратят?

Тя не припадна от хипогликемия, не страдаше от такава. Припадна от чист закъснял майчински ужас при мисълта, че децата й ще умрат. Никога нямаше да им признае това. И припадъкът нямаше да се повтори.

— Трябва да говоря с вас — каза тя ненужно. Но как да започне такъв разказ? — Срещнах се с извънземните. На Мисията.

— Знаем. Еван ни съобщи — каза Ноа, но Елизабет го изпревари и извика:

— Вътре?

— Да. Денебският посланик поиска да ме види.

— Поиска да те види? Защо?

— Заради едно изследване, което наскоро публикувах. Извънземните… Някой от вас прочете ли копието от статията, която ви изпратих по мейла?

— Аз я прочетох — каза Райън. Елизабет и Ноа не казаха нищо. Е, естествено, Райън беше учен.

— Статията проследява човешкото генетично разнообразие чрез митохондриалната еволюция. Досега бяха известни трийсет митохондриални хаплогрупи. Аз открих трийсет и първата. Това не би било кой знае какво постижение, само че… след няколко дни това ще бъде известно на обществеността, но засега трябва да остане между нас, преди посланикът да го съобщи… Извънземните принадлежат към трийсет и първата група, L7. Те са хора.