Нэнси Кресс - Братовчедите от вчера

Тишина.

— Не разбирате ли това, което току-що казах…

Елизабет и Райън избълваха въпроси, възгласи на недоверие, размахваха ръце. Само Ноа седеше тихо, очевидно озадачен. Мариан им предаде онова, което посланик Смит — невъзможно име! — й беше казал. Когато стигна до момента, в който една раса е завела хората на Свят и е оставила титанови плочи с гравирани астрономически диаграми, Елизабет избухна:

— Хайде, мамо, всички тези глупости са нелогични!

— Денебците са тук — изтъкна Мариан. — Те ни намериха. И ще ни дадат тъканни проби. Под стриктен човешки контрол. Разширяват Мисията и ще пускат вътре хора. Много хора, които ще изследват тяхната биология и ще работят с нашите учени.

— Ще работят върху какво? — попита тихо Райън. — Мамо, това не е хубаво. Те са инвазивен вид.

— Абсолютно нищо ли не разбра от думите ми? — попита Мариан. Господи, ако Райън, който е учен, не може да възприеме истината, как ще бъде с човечеството като цяло? — Те не са „инвазивни”, не и ако нашите тестове потвърдят разказа на посланика. Те произхождат от Земята.

— Инвазивен вид, произхождащ от Земята. Просто не е в екологичната ниша, за която е еволюирал.

Елизабет каза:

— Райън, ако пак започнеш да говориш за лилавия върболист, ще ти фукна един. Мамо, някой сети ли се да зададе на този посланик основния въпрос — защо поначало са дошли тук?

— Не ми говори като на идиот. Разбира се, че го попитахме. Има… — Мариан спря и прехапа устни, защото знаеше как ще прозвучат думите й. — Знаете ли какво е панспермия?

— Да. — Елизабет.

— Разбира се. — Райън

— Не. — Ноа.

— Това е идеята, че първоначалният живот в галактиката… каквото и всъщност да е било това, всички учебници сега ще трябва да се пренапишат… е дошъл от носещи се облаци с органични молекули. Знаем, че такива молекули има в метеорите и кометите и че те могат, при определени обстоятелства, да оцелеят след влизането си в атмосферата. Някои учени, като Фред Хойл и Стивън Хокинг, дори поддържат идеята, че нови биомолекули все още се пренасят до земята. Денебците твърдят, че има един огромен плаващ споров облак — е, те технически не са спори, но ще стигна до това след минута — носещи се към Земята. Или, по-точно, ние се носим към тях, тъй като слънчевата система се върти около центъра на галактиката и цялата галактика се движи в пространството спрямо космическия микровълнов фон. И така, след десет месеца Земята и този облак от спори ще се срещнат. А спорите са смъртоносни за хората.

Елизабет попита скептично:

— А те как са разбрали това?

— Защото две от планетите, колонизирани от тях, попадат в траекторията на облака и вече са били изложени на тези спори. Населението и на двете е било напълно унищожено. Денебците имат записи. После са изпратили безпилотни дронове да вземат проби. Според тях пробите са от вирус, или нещо подобно на вирус, капсулиран в обвивка, която не прилича на нищо, което вирусите обикновено създават. Извънземните и хората заедно ще открият ваксина или лечение.

Още тишина. После и трите й деца заговориха едновременно, но с много различен тон, толкова различен, че сякаш говореха за напълно различни неща.

Райън: — След десет месеца? Ваксина или лечение за неизвестен патоген за десет месеца? На Центъра за заразни болести му отне шест месеца само за да идентифицира бактерията на легионерската болест!

Елизабет: — След като са толкова напреднали технологично, едва ли имат нужда от нас, за да разработят някакво „лечение”!

Ноа: — Какво причиняват спорите на хората?

Мариан отговори първо на Ноа, защото въпросът му беше най-прост.

— Те действат като вируси, превземат механизма за възпроизводство на клетките… Превземат белите дробове, размножават се и после… жертвите не могат да дишат. Става само за няколко дни. — Ужасна, мъчителна смърт. Внезапно я обхвана ужас: трите й деца се мъчат да си поемат въздух, дробовете им се изпълват с течност и накрая буквално се удавят. И тримата.

— Мамо — попита Райън, — добре ли си? Елизабет, нямаш ли вино или някакъв алкохол?

— Не — отговори Елизабет, която не пиеше. Внезапно Мариан безумно се вкопчи в този факт, сякаш той можеше да спаси света: нейната яка дъщеря, ченгето, обучено в бойните изкуства, така че да повали сто и двайсет килограмов нападател, се отвращаваше от алкохола като викторианска дама. Стереотипите не важат. Светът е по-сложен от тях. Неочакваното съществува — шеф на отдел в Граничния патрул, който не пие! — следователно неочаквано решение може да бъде намерено и за този неочакван проблем. Да.