Аластер Рейнольдс - Вековен дъжд

Тя сякаш се изгуби нанякъде, след което отново взе слушалката.

Този път в гласа й имаше промяна. Някакъв намек за прошка, просто пролука.

— Съжалявам, Флойд.

— Всичко е наред. — Но не беше. Никак даже.

— Флойд, къде си? Мога да изпратя такси…

— Няма проблем. Разходката ще ми се отрази добре. Може ли да мина утре сутринта?

— Да, разбира се. Ще си бъда у дома цяла сутрин.

— Ще намина първи при вас. Искам да видя Маргьорит. Имам нещо за нея.

— Все още си мисли, че ще се появиш с ягоди.

— Ще се видим утре.

— Флойд… преди да затвориш. Все още съм сериозна за Америка. Имаше достатъчно време, нали? Време да помислиш. И след като вече нищо няма да ти отвлича вниманието…

— Права си — каза той. — Имах време да помисля. И според мен си права. Америка ще ти се отрази добре.

— Означава ли това, че си взел решение?

— Донякъде — отвърна той.

Окачи слушалката и излезе от будката. Внезапно мъглата се вдигна леко, но достатъчно, че да му предложи по-добър изглед към улицата, на която се намираше. Нещо успя да раздвижи паметта му. Все пак знаеше къде се намира, в известен смисъл. През цялото време беше крачил в правилната посока.

Флойд бръкна в джоба си. Кесията с ягодите още беше там, като нещо отдалечен сън, който нямаше място в този свят. Малката ампула с У В също беше там.

Помисли за Грета, за това как щеше да се качи на самолета и да започне нов живот. Нещо далеч по-светло и по-просторно в сравнение с онова, което той можеше да й предложи в Париж. Далеч по-светло и по-просторно, дори ако решеше да замине за Америка с нея. А после си помисли как би останала тук, от любов, помагайки на Маргьорит да се възстанови от болестта, докато в същото време другият живот й се изплъзваше все повече и повече.

Извади ампулата и я пусна на паважа.

Смачка я с крак и после се изгуби в мъглата.

Известен брой книги се оказаха безценни за написването на този роман. В търсенето си на правдоподобен „възможен“ сценарий на събитията от месец май 1940 г. съм задължен на отличната The Fall of France от Джулиан Джаксън (Oxford University Press, 2003) за предположението, че офанзивата през Ардените е можела съвсем лесно да се превърне в провал, стига Съюзниците да са успеели да оценят уязвимостта на напредващите части и да са вземели решителни мерки в точния момент.

За основна информация по парижките въпроси ми бяха особено полезни Seven Ages of Paris на Алистър Хорн (Macmillan, 2002) и The Flaneur на Едмънд Уайт (Bloomsbury, 2001). Версиите на града, представени в книгата обаче, са грубо базирани на действителността. Романите за Мегре на Жорж Симеон също ми предоставиха подтик да развихря въображението си. Приеми искрените ми уважения, Жул.

Търсенето на гравитационна радиация от космически източници продължава и до ден-днешен, като очакванията са всеки момент да бъде постигнат успех. За изключително и увлекателно четиво по този пленителен и спорен въпрос, от пионерските изследвания на Джоузеф Вебер (споменат от Мория Скелсгард) през 60-те години на XX век до последните ултрачувствителни уреди — например базираната в Лайден програма GRAIL [17] От Gravity Recovery and Interior Laboratory (англ.) — Лаборатория за гравитометрични възстановки и определяне на вътрешния строеж; част от програмата „Откритие“ на НАСА. Космическият проект стартира през 2011 г. и цели измерване с висока разделителна способност на лунното гравитационно поле — Бел. прев. , която понастоящем се развива само на няколко километра от мястото, където пиша тези думи, — препоръчвам Einstein s Unfinished Symphony от Марша Бартузяк (National Academy’s Press, 2000). Всъщност един от учениците на Вебер е покойният Робърт Форуърд, който успя да си създаде име на писател-фантаст и чиито книги съдържат голямо количество размисли за гравитацията и екзотичната физика.

Изкуствено създаденият вирус амузика е плод на въображението ми, но заболяването „амузика“ за съжаление е съвсем истинско и е музикалният аналог на поразяващото езиковите центрове състояние афазия. Пациентите с амузика по правило губят способността си да създават и разбират музика. Прочетох за тази болест в невероятно интересната книга Toskanini's Fumble от Харолд Л. Клоуанс (Headline, 1990). Подобно на учебните примери, представени от Оливър Сакс, медицинските истории на Клоуанс често пъти звучат по-научнофантастично от всяка истинска НФ и са поне толкова пристрастяващи, колкото сборник с разкази.