Аластер Рейнольдс - Вековен дъжд

Качеството на трансмисията беше лошо: маршрутизирането на сигнала през множество портали поначало бе трудно, а в този случай беше на границите на възможното, като се вземеше предвид хаосът в района на Слънчевата система. Образът на Скелсгард не спираше да трепери, а понякога дори изчезваше напълно.

— Ще бъда кратка — каза тя. — Откъм нашия край държим нещата на косъм и молитви. Техниците на слашърите са добри, но не могат да правят чудеса. Ако връзката прекъсне, просто ще трябва да се видим лично, когато се върнете у дома. Междувременно всички са много горди с теб. Научих и за Флойд. Съжалявам, че нещата трябваше да приключат така за вас.

— Всичко е наред — отговори Оже.

— По тона ти не си личи.

— Е, добре, съсипана съм. Никога не съм обичала сбогуванията, при каквито и да е обстоятелства. Защо, по дяволите, ми трябваше да го харесвам, Мория? Защо не се оказа просто поредният никаквец, от който да се отърва?

— Защото така е устроена вселената, сладурано. По-добре свиквай, докато е време, защото ще бъде наоколо още няколко пъти по Хъбъл.

Оже се разсмя, въпреки че не й беше до веселие.

— Точно от каквото се нуждаех. Рамо, на което да поплача.

Гласът на Скелсгард стана сериозен.

— Виж, главното е, че двамата сте в безопасност. Като се вземат предвид вероятностите от последните няколко дни, бих казала, че резултатът е впечатляващ.

— Предполагам, че си права. — Мислите й отново се завърнаха към размислите на Тунгуска за квантовото състояние на АГС-а, но в този момент предпочиташе да забрави за това. — Както и да е, радвам се да науча, че и ти си добре. Хубаво е, че си се добрала цяла до другия край. Как са нещата у дома?

— На кантар.

— Ще ми трябват по-точни спецификации. По-зле или по-добре?

— Мисля, че може би говорим за подобрение, горе-долу с ширината на изрезка от нокът от крака на Планк. Типовете, начело и от двете страни на барикадите, стигнаха до… е, засега ще се въздържа да го нарека примирие. По-скоро ограничаване размера на враждебните действия. Става, нали? И, разбира се, някои от нас вече успяха да загърбят различията, иначе двете нямаше да водим този разговор на далечно разстояние.

— Ами Земята?

— От Плетеницата обуздаха ядрената атака. Мястото ще грее с мека топлина в мрака през следващите няколко столетия, но трябва да са останали поне някакви руини, които да си струва да поразровиш.

— Май ще трябва да приемем онова, което ни предлагат и да сме доволни, че не се е стигнало до по-лошо. Когато всичко това приключи, пак ще ми се наложи да подложа канче за подаянията на финансовите комисии.

— Всъщност Оже, това е една от причините, поради които те потърсих. — Неизменното намръщено изражение на Скелсгард се смекчи с една десета. — Имам новини за теб. Все още не сме сигурни как да ги тълкуваме, но лично аз имам известни подозрения. Няма смисъл да ти напомням, че по-предварителна информация от тази няма да намериш.

— Казвай — отвърна Оже.

— Нали знаеш приказката „всяко зло за добро“? — Тя почака за някаква реакция от страна на Оже, чието лице остана безизразно. — Е, няма значение. Работата е там, че всички сме крайно разстроени от загубата на портала на Фобос. Прегледах цифрите, въоръжена с известно количество слашърско познание, и определено изглежда, че сме успели да отрежем точно тази хипермрежова връзка.

— Не бива да се отказваме — отсече твърдо Оже. — Не бива да спираме да правим опити да я подновим. 32 е прекалено ценна за нас, за да я изоставим.

— И никой няма намерение да го прави. Поне докато в основната теория все още има толкова много вратички. Но засега това едва ли ще бъде основният ни приоритет.

Образът се размаза, след което постепенно се завърна до предишното си състояние.

— С какво разполагаме? — попита Оже.

— Когато порталът на Фобос избухна — продължи Скелсгард, — се случи нещо странно. По това време не го забелязахме — измервателните ни прибори просто не бяха достатъчно чувствителни. Слашърите обаче, са друга работа. Заложили са сензори из цялата система, за да слухтят за портали. От години не са засичали и миша дупка, нищо, което да навежда на мисълта, че има други портали освен онзи на Седна и този на Фобос.

— А сега?

— Когато връзката на Фобос умря, явно е издала някакъв вид предсмъртен писък, вибрация, която е предизвикала симпатичен резонанс в другите латентни връзки из околността. Сензорите са засекли слаби сигнали от петнайсет различни участъци в системата.