Аластер Рейнольдс - Вековен дъжд

— Тогава все още имаме шанс — каза Оже. — Ако успееш да декодираш вградения сигнал, разбира се.

— Не предвиждам големи трудности — отвърна Тунгуска. — Не забравяйте, че би им отнело доста време да кодират информацията по по-комплексен начин, особено след като са имали проблем дори да я разчетат. Не вярвам декодирането да ни отнеме време и усилия.

— Надявам се да си прав.

— Вече сливам и обработвам данните — каза той. — Отделих значителна част от изчислителната мощ на кораба си за целта. Разбира се, нищо не пречи и в този случай да преследваме просто сенки, но…

— Не преследваме сенки — прекъсна го твърдо Флойд.

Тунгуска пъхна плочата на Луис Армстронг обратно в калъфа с известно благоговение.

— Блийд-двигателят е почти готов за максимална тяга. Ще продължим по настоящия си курс и ще поемем през най-вероятния портал. Щом навлезем в тунела, ще разполагаме с осем часа да обработим информацията и да определим позицията на АГС-а. Няма да бъде лесно — може би дори ще е невъзможно, — но поне имаме надеждата за още една следа, водеща към Ниагара.

— Все пак има полза от теб, Флойд — каза Оже.

— Не благодари на мен — отговори той. — Благодари на музиката. Винаги съм твърдял, че ще спаси света.

Това разклонение от хипермрежата беше незначително и слабо посещавано от слашърите — основно когато бяха започнали да картографират по-далечните и зле проучени райони. Петте портала в района бяха разположени в свободен шахматен ред на не повече\от една светлинна секунда разстояние един от друг. Тук нямаше слънца, никакви планети или откъснали се луни — нито дори скалистите им фрагменти или намек за незавършеното им образуване. Единствено назъбените обвивки на пет комети, изсъхнали и умъртвени от милиарди години, всяка една — подсигуряваща точка в пространството за някой от безименните портали.

Но съществуваше и нещо друго. Сензорите го потърсиха опипом в тъмнината. Беше немислимо мрачно, осветявано единствено от светлината на звездите. Освен това бе ужасяващо голямо: поне колкото слънце.

— Закъсняхме ли? — попита Оже, докато Тунгуска изобразяваше сборната картина на АГС-а на една от стените.

— Не зная. Ако изчисленията ми са точни, Ниагара току-що е излязъл от портала… преди деветдесет минути.

— Защо тогава не го виждаме?

— Забелязвам слаба следа от двигател — обясни той. — Това ме навежда на мисълта, че Ниагара вече се е скрил зад хоризонта на АГС-а. И още веднъж, ако игнорираме обичайните отклонения при изчисленията, последното би трябвало да се е случило само преди няколко минути.

— Последвай го тогава.

— Това и правим. За нещастие блийд-двигателят ни се нуждае от допълнителни поправки. Това е максималното ускорение, което можем да поддържаме за момента.

Съставният образ на АГС обекта ставаше все по-подробен с всяка изминала секунда, докато датчиците на Тунгуска извличаха още и още информация от тъмнината. Комплексните статистически методи изстискваха колосални количества детайли от една шепа базови данни. Оже си припомни брифинга на борда на „Двадесети век ООД“. Схематичната презентация на Питьр тогава имаше сиво-син оттенък, но тук нямаше достатъчно светлина, която да накара рецепторите за цвят в окото да се задействат. Схемата на Тунгуска игнорира слабата фонова светлина и изрисува цялата структура в сиво, без светлосенки, с изключение на местата, където се налагаше да даде намек за геометричните подробности по повърхността. В презентацията на Питьр подобното на плочи покритие я бе накарало да си представи вирус с кристална структура, ала сега черупката на АГС-а й напомняше за увеличена човешка или животинска кожа. В нея имаше някаква идея за неправилност и тук-там дори се забелязваха свидетелства за оздравителни процеси, които не бяха успели да прикрият напълно минали наранявания. Общото впечатление бе, че обектът по-скоро е бил отгледан, отколкото конструиран.

Може и да беше. Никой нямаше и най-малка представа откъде се бяха взели строителните материали. Може би в това кътче от космоса някога бе съществувала цяла слънчева система, на по-късен етап преработена и превърната в черупка за сферата. А може би необходимата релативистична маса бе създадена от нищото, но по далеч по-ефективен начин в сравнение с принципа, стоящ зад действието на блийд-двигателя.

Оже погледна Флойд, чудейки се как ли приема всичко това.

— На малко хора им се е удавало да видят нещо подобно — каза тя. — Ако това изобщо е някаква утеха.