Аластер Рейнольдс - Вековен дъжд

— Това не е добре — каза тя. — Не разполагаме ли поне с някакви следи? Корабът е бил само един. И само един от тези портали е бил използван наистина.

— Това е последната ни сламка — каза Тунгуска. — Както се оказва, един от порталите излъчва леко отклонение в параметрите на колапса в сравнение с останалите два. Ако трябваше да се обзаложа, бих решил, че корабът е преминал именно през него.

— Колко си готов да заложиш? — попита усмихнато Оже.

— По-добре да не знаеш.

— Добре — произнесе тя. — Щом това е единственият ни вариант… се налага да го приемем. Щом навлезем, ще можем ли да го засечем с ехолокатора?

— Може би — отвърна Тунгуска, — но и липсата на ехо няма да потвърди със сигурност, че сме влезли през грешната врата. Със същия успех би могъл да е прекалено надалеч пред нас, за да отчетем позитивни следи.

— Имаме ли други възможности?

— Не. Ето защо вече ни насочих към портала с необичайния разчет. Веднага щом поправката на двигателя приключи, ще потеглим с максимална скорост.

— Добре — каза Оже. — Предпочитам да преследвам сенки, отколкото просто да си стоя тук и да бездействам.

— За съжаление в крайна сметка може да се окаже, че наистина преследваме сенки. Дори и разчетът на портала да е реално доказателство, се намираме на границата на сензорните си възможности. Ако Ниагара беше влязъл само с час по-рано през него, никога нямаше да го забележим.

— В такъв случай е най-добре да не губим и минута повече.

— Точно там е проблемът. — Тунгуска замести картината на четворката портали с изображението от натрошено стъкло на галактическата хипермрежа. Накара го да се приближи до един по-малък район и освети кръстовище, съставено от четири нишки. — Сега сме тук — каза той. — А тук, ако може да се разчита на предвижданията ни, ще се появи Ниагара след осем часа.

Той насочи вниманието им към друга част от картата малко по-нататък върху големия циферблат на галактиката.

— Друго струпване от портали — каза Оже.

— Цели шест, като се брои този, през който ще излезем ние. Там няма АГС, така че едва ли е крайната точка на пътуването му. Ще поеме през друг портал.

— Значи ни остава надеждата, че същият трик ще проработи два пъти.

— Опасявам се, че няма да проработи — отвърна Тунгуска. — Разликата между неговото заминаване и пристигането ни ще бъде прекалено голяма. В сигнатурите на порталите няма да има ясно отличима разлика, независимо от факта, че през един от тях е преминал кораб.

— Което означава?

— Че освен ако дотам не го настигне забележително лош късмет, ще го изгубим.

— Не може да го изгубим — каза Оже. — Този вариант е изцяло неприемлив.

— Но вероятно ще ни се наложи да се примирим с него. Той знае пътя за АГС-а. Ние — не. Просто е.

— Касандра трябваше да прегледа онези документи по-внимателно — произнесе Оже със странното чувство, че критикува сама себе си, сякаш се укоряваше за някаква недопустима грешка.

— Направила е най-доброто, което е могла — отвърна Тунгуска. — По онова време е имала само бегло предположение, че може да се окажат от стратегическа важност. Имаме късмет, че разполагаме и с това.

— Късмет? — попита остро Оже. — Товарът не ни разкри нищо.

— Съжалявам — произнесе Тунгуска. — Ако можех да направя нещо… Разбира се, ще продължим гонитбата и ще се надяваме на най-доброто.

— Това ли е всичко, което можеш да ми предложиш?

— Опасявам се, че да.

Никой не отрони и дума, докато Флойд не вдигна ръка и не каза:

— Ще възразите ли, ако и аз предложа нещо?

Блийд-двигателят все още не беше готов за максимална тяга. Докато се носеха с едва забележимото едно же към заподозрения портал, Флойд отведе Оже и Тунгуска обратно в каютата си.

— Най-добре да си струва — предупреди го тя.

— Да разполагаш с някаква друга алтернатива?

— Просто исках да кажа… не ни вдъхвай напразни надежди, Флойд. Зная, че се опитваш да помогнеш, но наистина…

Той я погледна със засегнато достойнство.

— „Но наистина“ какво?

— Материята е изключително сложна — обясни тя.

— Онова, което се опитва да ти каже — намеси се Тунгуска с помирително изражение, — е, че съществуват някои области, в които от теб се очаква да имаш мнение… и други, в които се очаква да нямаш.

— Разбирам — отсече Флойд.

— И се страхувам, че въпросите, свързани с пътуването през хипермрежата, категорично се отнасят към втората категория — довърши Тунгуска.