Аластер Рейнольдс - Вековен дъжд

— Това беше номер шест — обади се Оже. — И шестте са извън строя. Оцеляхме.

— Не — отвърна Тунгуска. — Не можем да бъдем сигурни. Последната ракета… не беше от нашите.

— Но нали каза, че шест…

— Върнаха се пет. Последната беше подарък от Ниагара. Което означава, че знае за нас.

По времето, когато корабът на Тунгуска излезе от портала, автоматичните системи за поддръжка бяха отстранили най-лошите повреди, които бяха претърпели в тунела. За някои подробности нямаше как да се погрижат без помощта на съответния специалист, но те щяха да почакат, докато се завърнат в космическото пространство на Политите. Засега корабът все още беше способен да продължи гонитбата, макар и с намалена ефективност, докато блийд-двигателят му полека-лека идваше на себе си.

— Само ако можехме да разберем по кой път е минал Ниагара — каза Тунгуска.

Оже се наведе напред, подпирайки лакти върху меката подплата на новоизникналата маса. Корабът беше освободил пасажерите от хватката си. Всички бяха получили УВ и в този момент из телата им вършееха орляци миниатюрни машини, опитващи да коригират генетичните увреждания, понесени след излагането на радиацията от необезопасените ракетни експлозии.

— Мислех, че ще го настигнем между порталите.

— Аз също се надявах на това — отговори слашърът. — И имахме сериозен шанс. За съжаление Ниагара се оказа малко по-бърз. А и след като вече му е известно, че го преследваме, сигурно е изключил някои системи за безопасност.

— Тази ракетна атака също не ни помогна особено — обади се Флойд.

— От друга страна може и да е — възрази Тунгуска. — Има вероятност Ниагара да смята, че ответният му удар ни е унищожил. При целия акустичен шум, няма начин да е проследил ставащото.

— Значи е или едното, или другото — каза Оже.

— Признавам, че има определен брой неизвестни.

— Щеше да ни бъде от полза, ако знаехме коя врата е използвал — отбеляза тя.

Преходът през хипермрежата ги бе захвърлил на хиляди светлинни години през галактиката. Оже не искаше да се задълбочава в подробностите. Очакваше ги още поне едно транзитно преминаване; може би повече. Като се вземеше предвид оплетената топология на хипермрежовите връзки, можеха да се окажат практически навсякъде, ако изобщо някога успееха да намерят следите на Ниагара до АГС обекта.

— Все пак се надявах на някаква недвусмислена следа за това кой портал е използвал Ниагара, дори и да бе успял да извърши проникването преди нас — каза Тунгуска.

— И? — попита нетърпеливо Оже, почуквайки с нокът по масата.

Тунгуска вече бе извикал изображение на непосредственото пространство около четирите съседни портала. Всички бяха прикрепени към анонимни парчета скала в орбита около тъмна двойна звезда, в чийто район така и не се бе образувала сериозна планетарна формация. Беше пусто, адско място, изпълнено с цвърчащи високоенергийни частици, поглъщани и изплювани от закривената сиамска магнитосфера на двойните звезди.

— При максимално ускорение и изключени системи за безопасност е успял да достигне един от трите входни портала само секунди преди нашето излизане — обясни Тунгуска. — Очевидно е смятал, че устройството „Молотов“ ще издържи на натоварването, без механизмът му за защита да откаже… а може би просто е рискувал.

— Някакъв шанс да проследим дирите от двигателя му?

— Не. Наоколо има прекалено много фонова радиация, няма как да надушим йонизираните следи.

— Ами порталите? — попита тя. — Персоналът не е ли видял кой от тях е използвал?

— Тук няма персонал — отговори Тунгуска. — Като се изключат рутинните проверки за възникнали аварии, порталите се грижат сами за себе си.

— Тогава машините…

— И трите твърдят едно и също — прекъсна я Тунгуска, предвиждайки въпросите й. — Порталите са били активирани и подготвени за навлизане, след което е извършено контролирано затваряне. Ниагара е изпратил сигнали за задействане до всички — като човек, който отваря всички врати в коридора, за да прикрие пътя си за отстъпление.

— Умен тип — кимна Флойд. — Поне това трябва да му се признае.

Оже скри лице в шепи. Изпитваше невероятно, надмогващо раздразнение от Тунгуска. Въпреки всичките му технологии и цялата му спокойна слашърска мъдрост, той оставаше безпомощен срещу един-единствен ловък противник. Не беше честно, знаеше го, но не успяваше да се въздържи. В присъствието на магьосник искаше чудеса, а не извинения.