Аластер Рейнольдс - Вековен дъжд

Чак тогава настъпи отвратителният миг, в който корабът насила вкара в гърлото й дихателния апарат.

Изпита цяла секунда, изпълнена с блажено неведение, което погледнато от този ъгъл, всъщност бе доста приятно…

Два или три липсващи кадъра от съзнанието й.

Информацията отново се процеди в черепната й кутия посредством машините на Касандра. Те разговаряха с Тунгуска и останалата част от кораба.

Една от собствените им ракети току-що се бе опитала да ги унищожи. Особените пространствени свойства на хипермрежовия тунел бяха объркали навигационната й система. Отекващата какофония от отразени електромагнитни импулси я бе накарало да пренебрегне идентификацията на кораба им. Не им беше останало време да се прицелят и да стрелят с лъчевите оръжия. Корабът се бе изкривил като гъвкав боец, избягващ смъртоносно острие, разтягайки корпуса си, за да позволи на ракетата да се промуши покрай тях в последния момент. Веднъж щом снарядът бе отлетял в тунела назад, в мъничкия му мозък на убиец си беше прегризала път команда, даваща му заповед да се самоунищожи.

Експлозията бе причинила локална промяна в геометрията на облицовката на тунела, разпращайки ударни вълни във всички посоки; междувременно, отразената енергия отскачаше около тях в истинска буря от късовълнови фотони, дъвчейки защитната броня на кораба, опитваща да си проправи път до нежната тъкан на пътниците във вътрешността му.

Доловил новата опасност, корабът бе обвил хората в себе си с предпазни противоускорителни пашкули и в същото време с всички сили се напрягаше да долови всяка подробност, всяка частица информация за състоянието на тунела пред тях. Вибрациите от експлозията на ракетата поне за момента бяха ослепили акустичните им сензори. Корабът бясно превключваше на резервни системи, които никога не би използвал при нормални обстоятелства. В ярката, всепоглъщаща уста на тунела сега се взираха неутринни лазери и широкоспектърни електромагнитни емисии.

Към тях се носеха още две опипващи за плячката си ракети.

Към тях с максимална мощност бе излъчен сигнал за преждевременна детонация. Лъчевите оръжия, разгърнати и готови да открият огън, търпеливо изчакваха и най-малкия знак, че ракетите ще откажат да се подчинят.

Първата се разпука в ярка, контролирана експлозия с ограничен радиус, благодарение на сработилите й заглушители. Другата ракета не обърна внимание на нареждането и се устреми още по-бързо напред, готова да прихване целта си. Корабът се изви и нагърчи, надхвърляйки многократно безопасните граници за експлоатация. В мозъка на Оже се забиха пищящи доклади за непоправими повреди. Корабът можеше да понесе още удари, но не задълго.

Лъчевите оръдия се завъртяха рязко и прихванаха третата заблудена ракета. После откриха огън, поразявайки целта си само на два километра пред корпуса на кораба. Тъй като системата за заглушаване на взривната вълна на този снаряд бе изключена, третата експлозия се оказа най-мощна от всички.

Втурнаха се право в сърцето на огнената топка. Корабът изпищя, гърчейки се в кибернетична агония.

Сетне бяха преминали.

В главата на Оже си проправи път мисъл, по-бърза от всеки език:

— Изстреляхме шест ракети — каза Тунгуска. — Три се върнаха, значи някъде там остават още три.

Облакът от машини в главата й изплете отговора светкавично. Оже ли беше отговорила, или Касандра бе задала въпрос? Нямаше как да знае:

— Колко близки удара можем да поемем още?

— Нито един — отвърна Тунгуска.

През следващите пет минути се върнаха още две ракети. Първата бе засегната от отъркванията в стените на тунела. Лъчевите оръжия я проследиха и унищожиха бързо и ефективно на разстояние шейсет и пет километра, на самата граница, на която я бяха засекли.

Другата ракета се подчини на заповедта за самоунищожение, изчезвайки в облачето на контролирания взрив, който успя да им нанесе само повърхностни щети.

— Има още една — каза Тунгуска.

— Може би идеята в крайна сметка не беше чак толкова добра, а? — отбеляза сухо Оже.

— Беше единствената, с която разполагахме — отвърна бавно Тунгуска.

В рамките на следващите десет, изпълнени с агония секунди се появи и шестата ракета, която се носеше с максимална пресрещаща траектория. Дори и след като се приближи, не показа никакви признаци, че възнамерява да се подчини на нареждането да се самовзриви. Лъчевите оръжия на Тунгуска я разпориха на две, ала бойната й глава отказа да избухне. Ракетата зави остро и се пръсна по дясната стена на тунела. Дори и ослепени наполовина, акустичните сензори доловиха как тя заора през напрегнатото покритие от изкуствено пространство-време. Някъде много надълбоко ракетата най-сетне експлодира и цялата стена се изду навън.