Джо Холдеман - Вечният мир

Когато вратата на асансьора се отвори, той изстреля заглушителна граната.

Ослепителният блясък и гърмът заслепи и оглуши кашиците, които бяха изпратени да проверят какво става с Блейсдел. Започнаха да стрелят напосоки. Клод застана между тях и прозореца.

— Най-добре е да побързате — рече излишно той.

Джулиан избута не съвсем вежливо Амелия, а Марти бе готов да ги прегази и двамата.

Спуснаха се по металната стълба и спринтираха към крило Е, което бе под прав ъгъл към основната сграда. Клод стреляше предупредително ту вляво, ту вдясно от силуетите им, като редуваше лазерния с автоматичен огън, който разравяше и изгаряше земята покрай тях в тъмнината.

Хората от крило Е вече се бяха въоръжили доколкото можеха — там имаше склад с пирамида от шест M-31 и сандък гранати; освен това бяха импровизирали защитна позиция, като в дъното на главния коридор бяха натрупали в полукръг дюшеци до височината на раменете. Наблюдателят им за щастие позна Джулиан, тъй че като нахлуха през входната врата, не бяха покосени от определено нехуманизираната и ужасена групичка зад дюшеците.

Джулиан им очерта ситуацията. Клод съобщи, че двама големи са излезли навън, да проверят останките от нашите големи, онези, които имаха несмъртоносни оръжия. Сегашните големи бяха миролюбиво настроени, но е трудно да изразиш пацифизма си, когато си въоръжен с лазери и гранати. Сълзотворният и причиняващият повръщане газове не убиваха, но по-безопасно бе хората просто да се приспят и да им се отнемат оръжията.

Това бе възможно, стига кашиците на противника да останат вътре в сградата. За съжаление обаче Сграда 31 не бе проектирана като клиниката в Гуадалахара и „Сейнт Барт“, където можеш да вкараш хората в нарочно помещение, да затвориш вратата и да им пуснеш газ, който да ги приспи. Ала двамина от големите разполагаха с контейнери „Сладки сънища“, което бе комбинация от паралитичен с предизвикващ еуфория газ — приспиваш ги и после се събуждат в смях.

И двете машини обаче бяха превърнати в развалини на около стотина метра от плажа. Двамина изпратени да търсят из пръснатите купчини боклуци се върнаха с три читави контейнера с газ. Но всички те си приличаха, нямаше как да разбереш дали ще те приспят, или ще те накарат да плачеш, или да повръщаш. Ако управляваха от клетка, както е обичайно, механиците щяха да изпуснат малко газ и да го помиришат, но не можеха да помиришат нищо, когато управляваха от разстояние.

Освен това не разполагаха с време да се занимават с този проблем. Блейсдел бе прикрил добре следите си, поради което нямаха връзка с Вашингтон, но в Портобело действията предизвикаха голям интерес. Някои страни на учението бяха прекалено истински; двамина цивилни бяха ранени от заблудени куршуми. По-голямата част от жителите на града се бе набутала в мазетата. Четири полицейски патрулни коли спряха пред входа на базата, осем изплашени полицаи, скрити зад колите си, крещяха на английски и на испански към охранителя голем, който не им отговаряше. Нямаше откъде да знаят, че е „празен“.

— Ще се върна след минута.

Големът, управляван от Клод, се спря на място, тъй като операторът му се завъртя, за да провери шестимата обездвижени. Когато пристигна при портала, изстреля няколко лазерни заряда по гумите на патрулните коли, които предизвикаха хубави експлозии.

Той влезе в единия от обездвижените — в столовата — за няколко минути, докато Айлийн намери решение на проблема с газовите контейнери. Взе трима „пленници“ (избра ги от офицерите, за които не даваше и пет пари) и ги поведе към плажа.

Оказа се, че разполагаха с по един контейнер от всеки вид: един полковник заспа блажено, друг бе заслепен от сълзите си. Един генерал пък трябваше да упражнява техниката на изхвърляне на повърнатото колкото е възможно по-далеч.

Клод се върна в крило Е, когато големът на Айлийн влезе в столовата с газов контейнер под мишница.

— Мисля, че опасността почти премина — рече той. — Знае ли някой къде мога да намеря неколкостотин метра въже?

Знаех къде са складирани въжета за простиране на прането в пералнята; предполагам, бяха ги приготвили, в случай че всички сушилни апарати излязат от строя. (Благодарение на моята специална длъжност в Сграда 31, може би бях единственият човек, който знаеше за въжетата, или пък къде можеш да намериш три прашни кутии с 12-годишно фъстъчено масло.)

Изчакахме половин час, докато вентилаторите издухат остатъчния газ „Сладки сънища“, след което влязохме в столовата да сортираме нашите и чуждите, като обезоръжихме и завързахме войската на Блейсдел. Оказа се, че всички са мъже и всичките имаха физиката на крайни защитници 42 42 Има се предвид американския футбол, в който крайните защитници са възможно най-яки. — Б.прев. .