Джо Холдеман - Вечният мир

Интересно. Бе купила билет до Портобело под женско кодово име и друг до Зоната на Канала под мъжко кодово име. Кой полет всъщност бе взела? Бележката бе написана на бланка на „Аеромексико“, но това не означаваше нищо; и двата полета бяха на същата компания.

Добре, а коя самоличност бе използвала в Гуадалахара? Компютърът отчете, че нито едно от кодовите имена не е пристигало в града през последните две седмици, но можеше със сигурност да се предположи, че тя едва ли си е усложнила живота да се предрешва като мъж, докато е преследвала онази жена. Ето защо най-вероятно се бе преоблякла, за да избегне идентифициране по време на полета насам.

Но защо Панама, защо Зоната на Канала, каква бе връзката с този стар хитрец Роузър? Защо просто не се завърна в Щатите, след като теорията на онази проклетница за проекта „Юпитер“ гръмнало новините?

Е, той знаеше отговора на последния въпрос. Гаврила толкова рядко гледаше новини, че навярно не знаеше дори кой е президентът. Сякаш в наши дни страната наистина имаше президент.

Зоната на Канала, разбира се, би могла да бъде отвличаща маневра. Оттам можеше да пристигне в Портобело за броени минути. Но защо ще иска да отиде до което и да е от двете места?

Ключът на загадката бе у Роузър. Роузър защитаваше професорката, като я криеше в една от двете бази.

— Дайте ми списък на загиналите в Панама американци извън бойните действия през последните двайсет и четири часа.

Добре: имаше двама във Форт Хауъл — мъж редник бе обозначен с инициалите „УВИСЗ“ — убит по време на изпълнение на служебните си задължения, но не в битка — и неидентифицирана жена, убийство. Имаше подробности, до които (не бе за чудене) достъпът се разрешаваше от „Управление на войските и кадри“.

Докосна надписа „УВИСЗ“, достъпът не бе ограничен, и откри, че мъжът е бил убит, докато е стоял на пост пред централната административна сграда. Това сигурно бе дело на Гаврила.

Тихо позвъняване и изображение на разпитвача Карю се появи в ъгъла на екрана. Той го докосна и се появи доклад от сто хиляди думи на хипертекст. Въздъхна и реши да си налее втора унция уиски в кафето.

Щеше да ни е малко тесничко в Сграда 31. Хората в Гуадалахара бяха прекалено уязвими; нямаше как да се разбере колко още фанатици като Гаврила имаше Блейсдел подръка. Тъй че на нашия административен експеримент изведнъж му потрябваха двайсетина цивилни консултанти — тайфата от „Специална съботна вечер“ и Двайсетицата. Алварес остана с наномашината, но всички останали се измъкнаха в рамките на двайсет и четири часа.

Не бях убеден, че идеята бе добра — в крайна сметка Гаврила бе убила тук толкова народ, колкото и в Гуадалахара. Но охранителите наистина вече охраняваха; вместо един, патрулираха три голема.

Това опрости графика на хуманизирането. И преди използвахме по един от Двайсетицата, чрез секретна телефонна линия от клиниката в Гуадалахара. След като обаче присъстваха физически в Сграда 31, можехме да използваме едновременно по четирима.

Не чаках с такова нетърпение пристигането на Двайсетицата, колкото на останалите — старите ми приятели, с които сега споделях неспособността им да четат чужди мисли. Всички с инсталирани жакове бяха изцяло заети с огромния проект, в който моята роля и ролята на Амелия бяха сведени до роли на случайни помагачи. Хубаво беше да имаш край себе си хора с някой и друг обикновен, некосмически проблем. Хора, които имаха време за моите собствени некосмически проблеми. Като например, че за втори път бях станал убиец. Няма значение колко много тя си го заслужаваше и че сама си го бе търсила, все пак моят пръст дръпна спусъка, моята глава бе пълна с неизличимото изображение на ужасяващите й последни мигове.

Не исках да обсъждам това с Амелия, не и сега, а може би и още много време.

Реза и аз седяхме на моравата през нощта и се опитвахме да различим няколко звезди, потънали в мъглицата на градското зарево.

— Не би трябвало да те притеснява толкова, колкото момчето — рече той. — Ако някой някога си го е търсил, то това бе тя.

— О, по дяволите — казах аз и отворих втора бира. — На равнище вътрешности няма никаква разлика кои са и какви са били. На хлапето просто му се появи червено петънце на гърдите и падна мъртво. А Гаврила… аз й пръснах вътрешностите и мозъка и шибаните й ръце из целия коридор.

— И продължаваш да мислиш за това.

— Не мога да не го правя. — Бирата беше още хладна. — Всеки път, когато стомахът ми се разбунтува или почувствам там лека болка, я виждам как се пръска изкормена. Като знам, че и моите вътрешности са същите…