Джо Холдеман - Вечният мир

— Тцъ. Но Монтес се включва, а аз съм Монтес през цялото време. Тъй че знам това-онова. Не много, нали разбирате, за главоболието му.

— Имаш ли някакво впечатление от втора ръка за него?

— Просто един мъж. — Разтърка брадата си. — Мисля, че мисленето му е малко повече армейско, отколкото на повечето други. Мисля, че службата някак си му харесваше.

— Но тогава нашата идея не му е допаднала много?

— Не знам. Май не.

Марти погледна часовника си.

— След двайсет минути трябва да бъда в операционната. Ще инсталирам жакове до един, Джулиан, би ли се заел да го издириш?

— Ще сторя каквото мога.

— Бенио, ти се включи с Монтес и всички останали, които са били включени с Търман. Трябва да разберем колко знае.

— Разбира се. — Той се изправи. — Мисля, че Монтес е в игралната зала долу.

Изгледахме го как си тръгва.

— Най-малкото не би могъл да знае кой е генералът.

— Не и Роузър — рече Марти. — Но би могъл да узнае името на шефа на Гаврила — генерал Блейсдел, чрез един от хората му в Гуадалахара. Точно това искам да разбера. — Погледна отново часовника си. — Обадете се на Бенио след около час. И проверете всички полети до Вашингтон.

— Ще направим каквото можем, Марти. Но след като е напуснал Портобело, по дяволите, сигурно има десет хиляди начина да се добере до Вашингтон.

— Да, вярно е. Може би трябва просто да изчакаме и да видим дали няма да пристигне някоя вест от самия Блейсдел.

Точно това щеше да ни се случи.

Блейсдел поговори няколко минути с Карю — същинското „прехвърляне“ на информацията от жак-сеанса би било равно на неколкочасов разпит на пациента от машина и под хипноза, но узна, че се губят няколко дена, за които няма отчет, между времето, когато Гаврила е била включена в Гуадалахара, и смъртта й на повече от хиляда мили разстояние. Какво е онова, което бе научила, та я бе накарало да отиде в Портобело?

Той остана в кабинета си, докато не получи кодираното съобщение от шофьорката си, че се е избавила от товара си, след което сам се качи на колата си до вкъщи — ексцентричност, която понякога бе полезна.

Живееше сам, със слуги-роботи и охранители-големи, в голяма къща на брега на Потомак, на по-малко от половин час път с кола от Пентагона. Беше къща от осемнайсети век с истински голи дървени греди и дървен под, който се бе изкорубил от годините; тя носеше в себе си изображението, което самият той бе създал за себе си — на мъж, предопределен още от рождението си за представител на привилегированата класа, която да промени историята на света.

И ето че съдбата бе решила той да сложи неговия край.

Наля си дневната дажба от унция уиски в кристална чашка и седна да разгледа пощата си. Още докато включи пулта, мигаща лампичка му сигнализира, че го очаква и хартиена поща.

Странно. Накара роботчето да я донесе и то му подаде един-единствен плик, без обратен адрес, изпратен същата сутрин от Канзас сити. Интересно бе да се отбележи, че макар и да бяха близки в някои отношения с Гаврила, той не позна почерка й на плика.

Прочете краткото съобщение два пъти, след което го изгори. Стантън Роузър — най-опасният човек в Америка? Колко невероятно и колко удобно: имаха уговорка за игра на голф в събота сутрин в кънтри клуба в Бетесда. Голфът можеше да бъде опасна игра.

Остави пощата си и отвори линия до служебния си компютър.

— Добър вечер, генерале — рече машината с внимателно модулиран, безплътен глас.

— Направи ми списък на всички проекти с гриф „Секретно“ и по-високо, които са били започнати през последния месец — не, осем седмици — от „Управление на войските и кадри“. Изтрий всички, които нямат връзка с генерал Стантън Роузър.

В списъка имаше само три проекта; учуди се каква малка част от дейността на Роузър бе засекретена. Но един от тези „проекти“ бе всъщност файл за най-различни секретни действия, с 248 вписвания. Той го записа и погледна другите два, отделени, защото бяха с гриф „Свръх-свръхсекретно“.

Очевидно нямаше друга връзка помежду им, освен че и двата проекта бяха започнати в един и същи ден и — аха! — и двата в Панама. Единият бе експеримент по пацифициране на задържаните в лагера за военнопленници; другият — план за оценка на управлението на Форт Хауъл в Портобело.

Защо Гаврила не бе изпратила повече подробности? Проклет да бъде този неин женски нюх към драматичното.

Кога бе отпътувала за Панама? Не беше трудно да се провери това.

— Дай ми всички искания за требвания през последните два дена.