Джеймс Роллинс - Олтарът на Рая

Ако можеше да й сготви хубава супа, да й намери нещо за ядене…

Отново погледна кокалите в клетката. Всяка сутрин заедно с брат си прекарваше часа преди зазоряване в претърсване на бомбардирания парк и зоологическа градина за нещо, което ставаше за ядене. Беше метнал през рамо торба от зебло. В нея имаше само един плесенясал портокал и шепа напукани семена, събрани от пода на клетка за птици. Бари обаче беше намерил и смачкана консерва боб в една кофа за боклук. Откритието чак просълзи Макин. Съкровището се пазеше под дебелия пуловер на малкия му брат.

Вчера едно по-голямо момче с дълъг нож бе откраднало торбата му и Макин се бе върнал у дома с празни ръце. Така че останаха гладни.

Но днес щяха да се нахранят добре.

„Дори мама, ако е рекъл Аллах.“

Влезе в клетката и дръпна Бари след себе си. Някъде в далечината се чуваха къси откоси, подобно на пляскането на разсърдени ръце, които се мъчат да ги прогонят.

Макин знаеше, че трябва да побързат. Не биваше да са навън, когато изгрее слънцето. Тогава щеше да стане твърде опасно. Забърза към купчината, свали торбата и започна да пъха в нея наядените джолани и натрошените дълги кости.

Накрая завърза торбата и се изправи. Преди да направи и една крачка, наблизо се чу глас на арабски.

— Насам! Насам!

Макин клекна и дръпна Бари зад високата до коляно тухлена стена под решетките. Прегърна го и му направи знак да мълчи. Две сенки минаха пред клетката на лъва.

Макин рискува да надникне. Двама мъже. Единият бе висок, с жълто-кафява униформа. Другият беше нисък, с шкембе, с тъмен костюм.

— Входът е скрит зад лечебницата на зоопарка — каза дебелият. Пуфтеше и хриптеше, мъчеше се да не изостава от военния, който се движеше с дълги крачки. — Само дано да не сме закъснели.

Макин забеляза пистолета в колана на високия и разбра, че ако ги хванат да подслушват, ги чака сигурна смърт.

Бари се разтрепери в прегръдката му. И той беше усетил опасността.

За съжаление, мъжете не се махнаха. Лечебницата се намираше точно срещу скривалището на момчетата.

Дебелакът изобщо не обърна внимание на изкъртената врата — бяха я разбили преди няколко дни с лостове и сградата бе опразнена от лекарства и санитарни материали, а приближи голата стена между две колони. Макин не успя да види какво точно направи, когато пъхна ръка зад една от колоните, но в следващия миг част от стената се завъртя и се откри таен вход.

Макин се промъкна по-близо до решетките. Баща му им беше чел приказката за Али Баба и разни истории за тайни пещери и огромни награбени богатства, скрити някъде в пустинята. Двамата с Бари обаче бяха намерили в зоопарка само кокалите и боба. Коремът на Макин закурка, когато си представи достойното за принца на крадците пиршество, което може би чакаше там долу.

— Изчакайте тук — каза дебелакът, наведе се да мине през отвора и заслиза по тъмните стъпала.

Военният остана на пост до входа. Ръката му се отпусна върху дръжката на пистолета. Погледът му се насочи към мястото, където се криеха момчетата. Макин моментално се сниши и затаи дъх. Сърцето му биеше бясно.

Дали го беше видял?

Чуха се приближаващи се към клетката стъпки и Макин притисна брат си до себе си. В следващия момент обаче чу драскането на кибритена клечка, последвано от миризма на цигарен дим. Мъжът закрачи напред-назад пред клетката, сякаш той беше зад решетките и обикаляше като някакъв отегчен тигър.

Бари се тресеше в прегръдката на Макин, пръстите му бяха впити в неговите. Ами ако мъжът влезеше в клетката и ги откриеше?

Измина цяла вечност, преди познатият хриптящ глас да отекне откъм тайния вход.

— Взех ги!

Военният хвърли цигарата на циментовия под точно до вратата на клетката и я стъпка. После тръгна към спътника си.

Дебелакът говореше задъхано. Тичал ли беше?

— Инкубаторите бяха изключени — рече хриптящият глас. — Не зная колко са издържали генераторите след спирането на тока.

Макин рискува да надникне през решетките на вратата. Дебелакът носеше метален куфар.

— Обезопасени ли са? — попита военният. Той също говореше на арабски, но с акцент.

Дебелакът приклекна, опря куфара на бедрото си и щракна закопчалките. Макин очакваше да види злато и диаманти, но вместо това в куфара имаше само бели яйца, поставени в гнезда от черна пяна. По нищо не се различаваха от кокошите яйца, които майка му купуваше от пазара.

Въпреки ужаса видът им събуди глада на Макин.

Дебелакът ги преброи, като ги оглеждаше внимателно.