Джеймс Роллинс - Олтарът на Рая

Лорна бе споделила за децата само с Карлтън и Зои, тъй като знаеше, че ще се нуждае от помощта им за организирането на това тайно убежище. Не беше трудно. ЦИЗВО и без това имаше за основна цел защитата и поддържането на застрашени видове.

Сега Лорна гледаше как децата си играят.

„Нима има по-застрашен и изложен на риск вид от техния?“

Освен това проектът се ползваше с безрезервната финансова подкрепа на партньор, който предпочиташе да остане анонимен.

Бенет се бе предал на властите. Не спести нищо, разказа за всички престъпления, извършени в негово име, разкри сметките на „Айрънкрийк“, но сдържа обещанието си и не отрони нито дума за децата. Каза на властите, че комплексът на остров Изгубения рай бил вирусна лаборатория, в която се провеждали изпитания върху хора, че опитният организъм излязъл извън контрол и се наложило да унищожат всичко.

Бенет бе пратен в строго охраняван затвор, откъдето продължаваше да помага на Министерството на правосъдието в изкореняването на другите замесени групи в правителството и в частния сектор. Показанията му продължаваха да разтърсват Вашингтон.

Лорна се надяваше, че е за добро.

Но делото на Бенет не приключи с това. Посредством фиктивни фирми и финансови канали, от които на Лорна й се зави свят, той скрито финансира възстановяването на ЦИЗВО и организирането на това тайно убежище.

Лорна разбираше мотива зад тази щедрост.

Бенет бе тръгнал по пътя на собственото си изкупление.

Ако случайно изпитваше съмнение, беше й достатъчно само да се обърне. По лично искане на Бенет на гредата над входа на новия дом бе гравиран надпис.

МАТЕЙ 19:14

Наложи й се да отвори Библията, за да прочете конкретния стих. И когато го направи, посланието я накара да се усмихне. Беше напълно подходящо.

Оставете децата и не им пречете да дойдат при Мене, защото на такива е царството небесно.

Загледа се в радостната игра на невинните малчугани. Усмивката й стана още по-широка. Това може и да не беше Царството небесно, но определено бе мъничко кътче от Рая.

Чу зад себе си стъпки.

Обърна се и видя Джак. Бърт подтичваше край него. Изненада се. Не знаеше, че ще идва.

Стела се отдалечи към къщата с Ева в обятията си.

Джак застана на нейното място. Беше с безупречен бял костюм, с влажна и сресана назад коса, сякаш току-що бе излязъл от душа — макар че на бузите и брадичката му имаше еднодневна четина.

— Какво правиш тук? — объркано попита Лорна.

Той вдигна ръце и обхвана с жест този нов Рай.

— Че нима има по-добро място от това?

Тя все така не го разбираше.

— За какво?

Вместо отговор той коленичи пред нея.

Пролет

Багдад, Ирак

Двама младежи бързаха през парка Ал Завраа към главния вход на Багдадския зоопарк. По-малкият тичаше пред по-големия си брат.

— По-бързо! — нетърпеливо извика той. — Хайде, Макин!

Макин го следваше, но без особен ентусиазъм. Не изгаряше от желание отново да стъпва в зоологическата градина. Това място още го преследваше в кошмарите му. Но оттогава бяха минали много години. Вече имаше приятелка, работа във видеотека и се надяваше един ден да спести достатъчно пари за собствен автомобил.

Но все пак днес малкият му брат Бари навършваше шестнадесет и денят беше специален. Партито беше планирано за по-късно в парка. Майка му бе посветила цялата седмица на подготовки за празничния пикник. Апартаментът им още ухаеше на прясно изпечен хляб и канела. Пред обещанието за пълен стомах дори кошмарите губеха силата си.

Бари тичешком мина през портата. По-малкият му брат изобщо не показваше признаци за колебание. През годините Бари често посещаваше новия зоопарк, но всеки път, когато Макин се опитваше да говори с него за случилото се, брат му казваше, че не си спомня. И може би наистина не помнеше. Бари не беше видял отблизо чудовището, онзи Шайтан.

И до днес Макин понякога се събуждаше сред намачкани на топка и подгизнали от пот чаршафи, със сподавен вик, преследван от онези очи, в които гореше огън без дим.

Сега, докато прекосяваше парка, вдигна лице към слънцето и прогони мрачните мисли. От какво можеше да се страхува в ярка утрин като тази, насред толкова много сутрешни посетители?

Бари нетърпеливо пристъпваше от крак на крак пред входа.

— Вървиш като камила със запек, Макин. Искам да видя малкото шимпанзе. Знаеш, че после ще се събере тълпа.

Макин го последва. Не разбираше любовта на брат си към всякакви космати неща, но точно днес трябваше да се съобрази с желанията му.