Джеймс Роллинс - Олтарът на Рая

— Трябва да го качим на катера.

Онова, което смяташе да опита, бе прекалено опасно да се прави тук.

Молеше се вече да не е прекалено късно.

Бенет впери поглед в нея.

— Какво смятате да правите с него? Нали ви казах, никой не оцелява от това.

— Дънкан е оцелял.

Бенет я изгледа смаяно.

На Лорна й се наложи да обяснява подробно.

— Казахте, че е бил нападнат в Ирак от една от по-ранните версии на изменените животни. Но е оцелял. Какво го прави различен от другите?

Бенет поклати глава.

— Казахте, че раните му били толкова тежки, че прекарал цяла седмица в кома. Това е разликата. Смъртоносният белтък превъзбужда мозъка. Затова единственият начин, по който мозъкът може да се защити при подобно заразяване, е да се изключи, докато инфекцията отшуми. Мисля, че именно затова Дънкан не се е разболял.

Бенет се намръщи.

— И какво смятате да правите с Джак?

Лорна пое дълбоко дъх и се загледа към катера. Изказано на глас, решението изглеждаше безумно, но трябваше да го приеме.

Погледна Джак и отговори на въпроса на Бенет:

— Смятам да го поставя в изкуствено предизвикана кома.

— Какво ще правиш с брат ми?!

Гласът на Ранди трепереше от изненада и гняв.

Лорна вървеше след Мак, който носеше Джак на ръце. Другият от екипа получаваше първа помощ — имаше рана от куршум. Капитанът беше предложил на Лорна да използва каютата му.

Ранди вървеше по петите й. Той беше единственият роднина на Джак тук и тя му беше казала какво се кани да направи. От ужасената му физиономия обаче личеше, че май не е трябвало.

— Ще го упоя — повтори Лорна. — Ще го поставя в кома и ще го държа в това състояние, докато не пристигне медицинският хеликоптер.

Корабът вече беше подал сигнал за помощ, но щяха да изминат часове, преди някой да стигне до тях. Дотогава Джак щеше да умре. Лорна беше потвърдила прогнозата с Бенет. Пациентите умираха в рамките на час след началото на пристъпите.

Трябваше да се опита да го направи.

Ранди посегна към челото си, сякаш да нагласи несъществуващия си каскет. Очите му блестяха тревожно.

Кайл вървеше зад него.

— Сестра ми знае какво прави.

Ранди се обърна към него.

— Та тя е ветеринар!

— При това адски добър!

Стигнаха капитанската каюта и Мак внесе Джак вътре.

Лорна спря в коридора и се обърна към другите двама.

— Ранди, по-добре да останеш тук. Обещавам, че ще направя всичко по силите си да го спася.

Ранди впери поглед в нея, разкъсван между ярост и страх. Внезапно се втурна напред. Лорна стреснато отстъпи, но Ранди само я награби в мечешка прегръдка.

— Погрижи се за братчето ми — прошепна в ухото й, като се мъчеше да преглътне сълзите си. После се изправи. — Знам, че между двете фамилии има лоша кръв. Но Джак ти вярва. Затова аз също ти вярвам.

Лорна кимна.

Кайл постави ръка на рамото на Ранди.

— По една бира, докато чакаме?

Ранди се отпусна, кимна и двамата с Кайл тръгнаха към стълбата.

Лорна влезе в каютата при Мак. Едрият мъж вече беше сложил Джак в леглото.

— Имаш ли нужда от помощ?

— По-скоро от компания. — Тя се усмихна измъчено. Не искаше да остава сама.

Мак седна на леглото до главата на Джак. Лорна остави бутилката с упойка на масичката. На етикета пишеше sodium thiopental. Беше я взела от хирургическите запаси на Малик. Упойката често се използваше при животни и като имаше предвид работата на Малик, Лорна бе решила, че лабораторията е заредена добре с нея.

Тя обаче смяташе не просто да анестезира Джак.

Години наред лекарите използваха тиопентал, за да вкарат пациентите си в кома. Макар че напоследък по-често се използваше пропофол, тиопенталът все още се предпочиташе в случаи на мозъчни травми или оток на мозъка. Лекарството предизвикваше забележително намаляване на невронната активност, а в момента Лорна търсеше точно този ефект.

Мозъкът на Джак беше преуморен.

С бързи движения тя подготви ръката му и сложи турникет. После взе спринцовката, която вече бе заредена с тиопентал.

Погледна Мак в очите над тялото на Джак.

— Можеш да го направиш — каза той.

Лорна преглътна страха си, вкара иглата, изтегли малко кръв, за да се увери, че е уцелила вената, след което отпусна турникета.

Бавно натисна буталото и постави мъжа, когото започваше да обича, в кома.

След половин час Лорна остави Мак да наглежда Джак и излезе на кърмата. Имаше нужда от глътка свеж въздух. Поне за минутка. Трепереше от изтощение и стрес.