Нил Шустерман - Бурята

— Който и да е това, ще получи доживотен имунитет, ако вече го няма — каза Кало.

Ала точно в този момент Върховният Косач Амундсен изгуби равновесие и се подхлъзна от стола си във водата. Реакцията на хищните риби беше незабавна. Обезумелите рифови акули се нахвърлиха върху него.

Той закрещя и взе да ги блъска. Измъкна се от робата си, опита се отново да се изкачи на стола и тъкмо когато мислеше, че се е отървал, на повърхността се зададе по-голяма перка и със зигзагообразно движение се насочи към него.

— Руал! — викна Кромуел. — Пази се!

Ала макар да бе видял опасността, нищо не можеше да стори. Тигровата акула се метна насреща му, блъсна тялото му в средата и го повлече под водата, от която плисна кървава пяна.

Беше ужасно за гледане, но Фрида не изгуби присъствие на духа.

— Сега е шансът ни! — извика. — Давайте!

Свали робата си, гмурна се във водата и заплува с всички сили към хеликоптера, докато акулите бяха разсеяни покрай първата си жертва.

Другите я последваха — Маккилоп, Хидейоши и Кромуел, който се бореше да помага на Нзинга. Единствен Ксенократ остана на мястото си. Беше осъзнал нещо, което никой от другите не проумяваше още.

Вратата на хеликоптера се отвори, а вътре бяха Годар и Ранд.

Ксенократ само стоеше и гледаше. Това ли беше планът му? Да докара Върховните Косачи на крачка от окончателна смърт, а после буквално да ги изтръгне от челюстите на гибелта, за да спечели завинаги благоволението им? Или нещо друго ставаше тук?

Върховното острие Кало първа се добра до хеликоптера. Усетила бе около нея да се стрелкат акули, но нито една не я бе нападнала все още. Ако можеше да докопа онази напречна подпора и да се вдигне над водата…

Тя се вкопчи в метала и протегна другата си ръка към Годар, който ѝ подаваше своята.

Но тогава Годар дръпна ръката си.

— Не днес, Фрида — рече и със съжалителна усмивка. — Не днес.

Изрита дланта на Фрида от подпората и хеликоптерът се издигна нагоре, като изостави Върховните Косачи насред наводнената и гъмжаща от акули зала.

— Не! — изкрещя Ксенократ.

Годар не беше дошъл да ги спаси — дошъл бе да им покаже, че той стои зад тяхното унищожение. Дошъл бе да се наслади на пъкленото си отмъщение.

Докато въздушната струя от хеликоптера бе подплашила достатъчно акулите, че да ги държи настрани от центъра на залата, щом той се отдалечи, те се подчиниха на своя биологичен императив и препрограмирането на нанитите си, които им казваха, че изпитват глад. Неподлежащ на засищане глад.

Пасажът се спусна към телата във водата. Рифови акули, тигрови акули, гигантски акули чук — всички онези хищни риби, които изглеждаха толкова впечатляващи отвъд панорамната витрина в апартамент на подморско ниво.

Ксенократ не можеше да стори нищо, освен да наблюдава как всички бяха завлечени надолу, и да слуша писъците им, глъхнещи под кипящата вода.

Изкачи се върху облегалката на креслото си. По-голямата част от него вече беше под вода, както и повечето от залата. Знаеше, че животът му ще приключи след секунди, но в тези последни мигове осъзна, че може да извоюва една победа. От едно нещо поне можеше да лиши Годар. И тъй, вместо да чака повече, се хвърли с главата напред във водата. За разлика от другите не свали робата си. И също като в басейна на Годар преди година тежестта на позлатената тъкан го повлече към дъното на залата на съвета.

Нямаше да се остави да бъде убит от морските хищници. Решен бе да се удави, преди те да се приближат, за да се разправят с него. Ако това щеше да е последният му акт като Върховен Косач, той щеше да го направи побѐден. Щеше да го направи изключителен!

И тъй, на дъното на потопената зала Ксенократ изпразни дробовете си от въздух, задиша в морето и се удави изключително успешно.

Годар наблюдаваше поглъщането на Върховните Косачи отвисоко и се наслаждаваше на гледката към грандиозния си преврат от птичи поглед. Също както Косач Кюри бе окастрила мъртвите клонки на западната цивилизация през ранните дни, Годар бе ликвидирал поредния архаичен орган на управление. Нямаше да има повече Върховни Косачи. Сега всеки регион щеше да бъде автономен и нямаше да се налага да отговаря пред по-висша инстанция, която да му налага безкрайни ограничаващи правила.