Нил Шустерман - Бурята

Дежурните биолози в службата за контрол на фауната се опитаха да докарат някой с власт и авторитет в наблюдателната зала, но всички отвръщаха, че си имат по-големи грижи на главата.

На екрана си и на витрината към морето видяха как прииждащият пасаж започна да се диференцира — по-едрите и бързи морски организми първи грабваха окото.

Тогава единият от биолозите се обърна към другия и каза:

— Знаеш ли, не мисля, че това е просто повреда в системата. Май сме жертва на хакерска атака.

Точно пред тях един кит финвал се стрелна пред витрината и се отправи към повърхността.

След третия опит да изкачат стените на залата на съвета Върховните Косачи, Косачи и служители се прегрупираха и се опитаха да измислят друг план.

— Когато залата се наводни, ще можем да изплуваме навън — каза Фрида. — Просто трябва да държим глави над водата, докато се пълни. Можете ли да плувате?

Всички кимнаха с изключение на Върховен Косач Нзинга, която винаги демонстрираше спокойно и уравновесено поведение, но сега беше близко до паника.

— Няма страшно, Ана — успокои я Кромуел. — Дръж се за мен, ще те отведа до брега.

В далечния край на залата водата започна да прелива над ръба. Служителите и Косачите, които бяха имали лошия късмет да останат блокирани тук, гледаха ужасени към Върховните Косачи и очакваха напътствия от тях — сякаш те можеха да сложат край с едно махване на могъщите си ръце.

— Към по-високо място! — викна Косач Хидейоши и всички се опитаха да се покатерят на най-близкото Седалище за размисъл, независимо чие беше. Поради наклона на пода най-високо се оказаха нефритеното и ониксовото, но Амундсен, който робуваше на навиците си, инстинктивно се насочи към собственото си кресло. Докато газеше през водата към него, усети остра болка в глезена. Щом погледна надолу, видя малка перка с черен ръб да се отдалечава от него, а водата се обагри с кръв. Неговата кръв.

Рифова акула?

Ала не беше само една. Бяха навред. Преливаха над ръба на потъващата зала и Амундсен можеше да се закълне, че видя и по-масивни перки.

— Акули! — изкрещя той. — Олеле, пълно е с акули!

Покачи се на креслото си, а кръвта от крака му се стече по белия мрамор и във водата, като буквално подлуди акулите.

Ксенократ го гледаше, вкопчен в ониксовото кресло точно над повърхността на водата до Кало и Нзинга — и изведнъж му хрумна нещо. Нещо по-мрачно и ужасно дори от сцената пред очите им. Общоизвестно бе, че има два начина да се ликвидират човешки същества, така че никога да не могат да бъдат съживени: огън и киселина, които поглъщаха плътта и не оставяха нищо зад себе си.

Но имаше и други способи — човешката плът да бъде консумирана…

Започналото като объркване и изумление по улиците и в кулите бързо се превърна в паника. Хората тичаха във всички посоки, без никой да знае накъде да бяга, но уверени, че всеки, с когото се разминават, отива не натам, където трябва. Морето бе започнало да нахлува през отводнителните шахти, вода се лееше по стълбищата в района с хотелите и заливаше ниските нива, а кеят буквално се огъваше под тежестта на хора, опитващи се да се доберат до кораб или подводница.

Мария, Анастасия и Роуан не можаха дори да доближат пристанището.

— Закъсняхме!

Анастасия огледа доковете — малкото останали плавателни съдове бяха препълнени с хора, а и още се опитваха да се качат. Косачи размахваха ножове наляво и надясно срещу новоприиждащите към претоварените кораби.

— Ето я истинската същност на човечеството — посочи Косач Кюри. — Било то лидери или редови граждани.

Тогава от водата на Окото, което сега кипеше като тенджера пред завиране, изскочи кит и помете един от доковете на пристанището и половината хора на него.

— Това не е съвпадение — каза Роуан. — Няма начин!

Видя, че цялото Око гъмжи от морски обитатели. Възможно ли бе те да са част от играта на Годар?

Чуха ръмжащ шум над главите си, вдигнаха очи нагоре и видяха хеликоптер. Той ги отмина и закръжи над Окото към комплекса на Световния съвет.

— Е, добре — обади се Косач Кюри. — Ще спаси Върховните Косачи.

Можеха само да се надяват, че не е твърде късно.

Нзинга, която се боеше от водата точно колкото и от акулите, първа забеляза задаващо се отгоре спасение.

— Вижте! — извика, а водата се плискаше около краката ѝ и рифова акула се отърка в прасеца ѝ.

Хеликоптерът се спусна по-ниско, като увисна над центъра на залата точно над повърхността на развълнуваната вода.