Нил Шустерман - Бурята

Двамата дежурни биолози само се взираха онемели. На екрана имаше нещо като кръгъл облак около острова — подобие на подводен обръч от дим около Ендура — но вместо да се разширява, той се затягаше по-плътно.

— Какво гледаме в момента? — попита единият.

— Ако отчитанията са верни — отвърна другият, — това е пасаж от наситени с нанити водни обитатели.

— Кои точно?

Вторият техник отдели очи от екрана, за да погледне колегата си.

— Всичките.

В заседателната зала на съвета Върховните Косачи изслушваха доста банална теза от Косач, който искаше съветът да отсъди, че Косач не може да се подложи на Самоприбиране, без първо да е изпълнил своята квота за Прибиране. Върховното острие Кало знаеше, че искът ще пропадне — да се отстраниш от служба бе напълно лично решение и не можеше да се диктува от външни фактори като квоти. И все пак съветът бе длъжен да изслуша всички аргументи и да се постарае да остане непредубеден.

По време на тягостното бърборене на Косача на Кало ѝ се стори, че чува глухо бумтене, но реши, че може да е от някакъв строеж на острова. Постоянно се правеха ремонти тук и там.

Чак когато чуха виковете и трясъка от скъсалия се мост, си дадоха сметка, че се случва нещо ужасно нередно.

— Какво беше това? — смая се Върховен Косач Кромуел.

Тогава ги завладя шемет и Косачът, който бе по средата на тезата си, се олюля като пиян. На Върховното острие ѝ отне няколко мига да осъзнае, че подът под тях вече не е водоравен. Вече ясно виждаше водата, прииждаща изпод вратите.

— Мисля, че трябва да прекратим заседанието — каза Кало. — Не знам какво става тук, но според мен е най-разумно да се махаме. Веднага.

Всички станаха от столовете си и забързаха към изхода. Водата вече не просто проникваше под вратата, плискаше се между тях и стигаше до кръста им. А оттатък някой тропаше. Чуваха гласа му иззад високите стени на залата.

— Ваши превъзходителства — викаше той. — Чувате ли ме? Трябва да се махате от там! Няма повече време!

Върховното острие Кало опря длан на вратата, но тя не се отвори. Опита отново. Нищо.

— Може да се изкатерим — предложи Ксенократ.

— И как точно си го представяш? — попита Хидейоши. — Стената е четири метра висока!

— Можем да се покатерим върху гърбовете си — обади се Маккилоп.

Идеята ѝ бе осъществима, но никой не проявяваше желание да изтърпи унижението с човешка пирамида.

Кало погледна към небето над останалата без покрив зала. Ако комплексът потъваше, неизбежно щеше да започне да навлиза вода над горния ръб на стената.

— Ксенократ! Хидейоши! Застанете до стената. Вие ще сте основата. Амундсен, качи се на раменете им. Ще помагаш на другите да се прехвърлят през горния ръб.

— Да, Ваше Върховно Сияйно Превъзходителство — откликна Ксенократ.

— Я стига — сряза го тя. — Точно сега съм Фрида. Хайде да се залавяме с това.

На Анастасия ѝ се искаше да може да каже, че се е впуснала в действие при рухването на моста, но не го бе направила. И двамата с Роуан стърчаха и гледаха невярващо като всички останали.

— Това е дело на Годар — промълви Роуан. — Няма начин да не е.

В този момент до тях застана Косач Кюри.

— Анастасия, видя ли това? Какво стана? — попита тя. — Какво се случи? Нима просто падна в морето?

Тогава забеляза Роуан и цялото ѝ поведение се промени.

— Не! — Инстинктивно извади нож. — Не може да си тук! — изръмжа му, а после се обърна към Анастасия. — Не бива да говориш с него! — След това ѝ хрумна мисъл и тя ожесточено викна на Роуан: — Ти ли си отговорен за това? Защото, ако е така, още тук ще те подложа на Прибиране!

Анастасия ги избута и застана между тях.

— Дело на Годар е — обясни. — Роуан е дошъл да ни предупреди.

— Искрено се съмнявам, че е на Ендура с тази цел — пламнала от негодувание процеди Косач Кюри.

— Права сте — отвърна ѝ Роуан. — Тук съм, защото Годар искаше да ме хвърли в краката на Върховните Косачи, за да си купи подкрепата им. Но аз избягах.

Споменаването на Върховните Косачи върна Косач Кюри към непосредствената кризисна ситуация. Погледна към комплекса на Световния съвет в центъра на Окото на острова. Двата моста още си бяха на мястото, но комплексът бе много по-ниско във водата, отколкото би трябвало, при това килнат на една страна.

— Боже мой, намислил е да ги унищожи всичките!

— Може да ги убие — посочи Анастасия, — но не и да ги ликвидира.

Но Роуан поклати глава.

— Ти не познаваш Годар.

Междувременно на няколко километра разстояние крайбрежните градини във външните части на острова бавно започнаха да се наводняват от морето.