Нил Шустерман - Бурята

— Държа да узная кой как е гласувал — настоя той. — Кой подкрепи тази гротеска на правосъдие и у кого надделя здравомислието?!

Върховните Косачи се спогледаха. Накрая заговори Върховен Косач Маккилоп. Бе най-мълчаливата сред всички и не беше казала нищо по време на дознанието.

— Това наистина не е необходимо — каза с кротък глас, само че Годар не се остави да бъде успокоен.

— Не е необходимо? Нима всички ще се скриете зад анонимността на съвета?

Сега заговори Върховното острие.

— Върховен Косач Маккилоп имаше предвид, че не е необходимо да се прави разбор на вота, защото… той беше единодушен.

Ендура бе подсигурен в случай на отказване на някоя от системите му. През годините резервните системи се бяха оказали много ефективни. Нямаше причина да се мисли, че сегашният водопад от повреди нямаше да бъде отстранен, ако се вложат достатъчно време и усилия. Напоследък повечето проблеми сами се оправяха, като изчезваха тъй внезапно, както се бяха появили. Така че, когато в контролната зала за плаваемостта светна червена лампичка, сочеща за нередност в един от баластните резервоари на острова, дежурният техник реши да довърши обяда си, преди да проучи нещата. Допускаше, че червената светлинка сама ще си угасне след минута-две. Когато това не стана, той въздъхна раздразнено, вдигна телефона и се обади на началника си.

Безпокойството на Анастасия не отслабваше, докато прекосяваха пешеходните мостове от комплекса на съвета. Спечелили бяха дознанието. На Годар бе предписана година стажуване, а Косач Кюри щеше да се възкачи на поста Свещено острие. Защо беше толкова тревожна тогава?

— Има да се върши много, дори не знам откъде да започна — заговори Мария. — Ще трябва незабавно да се върнем във Фулкръм Сити. Предполагам, че ще трябва да си намеря постоянно жилище там.

Анастасия не отговори, защото знаеше, че Мария говори предимно на себе си. Питаше се какво ли ще е да бъде трети помощник на Свещеното острие. Ксенократ бе използвал своите помощници да уреждат дела в по-отдалечени области на Средмерика. Бяха почти невидими по време на конклав, тъй като Ксенократ не беше от онези, които се крият зад антураж. Нито пък Косач Кюри беше такава, но Анастасия подозираше, че тя ще държи помощниците си по-близо до себе си и по-ангажирани с непосредствените дела на Косачите.

Докато се приближаваха към хотела, Косач Кюри изпревари малко Анастасия, унесена в планове за новия си живот. И тогава Анастасия забеляза Косач в протъркана кожена роба да върви до нея.

— Не показвай учудване, продължавай напред — каза Роуан изпод качулката, дръпната над лицето му.

В залата на съвета Върховните Косачи бяха поискали листове хартия, които да държат над главите си като чадъри, докато заседаваха над следващите си дела за деня. Беше неудобно, но необходимо, защото обедното слънце напичаше все по-силно. Вместо да се откажат от повече работа този ден — което щеше да увеличи задръстването от чакащи задачи — членовете на съвета решиха храбро да продължат.

Под залата имаше три нива с помещения, където повиканите по график за аудиенция изчакваха реда си. На най-долното ниво се намираше австралийски Косач, дошъл да моли за постоянен имунитет на хората с аборигенска наследственост в генетичния си индекс. Каузата му бе достойна и той се надяваше, че съветът ще даде съгласие. Ала докато чакаше, забеляза, че подът под него е мокър. Не заподозря, че това може да е причина за тревога. Не и отначало.

Междувременно в контролната зала за плаваемостта трима техници си блъскаха главите върху проблем, който се бе изправил пред тях. Изглеждаше, че вентил в баластния резервоар под залата на съвета е в отворена позиция и пропуска вода. Това не бе необичайно само по себе си — целият остров бе оборудван отдолу със стотици масивни резервоари, които можеха да прибират или изпускат вода, за да поддържат плаването на идеалната дълбочина. Ако беше твърде ниско, градините щяха да подгизнат от морска вода. Ако пък беше по-високо, плажовете щяха да се издигнат над морето. Баластните резервоари бяха управлявани от таймер, който понижаваше и повишаваше острова с по метър и нещо два пъти дневно, за да се симулира прилив и отлив. Но това трябваше да е идеално координирано, а в особена сила важеше за баластния резервоар под комплекса на Световния съвет на Косачите, защото той бе остров на острова. Ако сградата се вдигнеше твърде високо или спаднеше твърде ниско, трите моста, свързващи я с острова, щяха да бъдат подложени на напрежение. А точно сега вентилът беше заял.