Энди Вейр - Марсианецът

Проблем: регулаторът гълта 21.5 пн. Дори ако добавя част от енергийните клетки на Подслона, пак няма да имам достатъчно енергия да го захраня за едно денонощие, а ще ми трябва енергия и за марсохода.

Трябва да помисля още.

ДНЕВНИК НА МИСИЯТА: ДЕН 199

Сетих се. Знам как да захраня оксигенатора и атмосферния регулатор.

Проблемът с малките херметизирани помещения е в токсичността на въглеродния диоксид. Концентрацията на кислород е без значение, но ако тази на въглеродния диоксид надвиши 1%, ще ти се доспи. При 2% все едно си пиян. При 5% ще ти е трудно да останеш в съзнание. 8% ще те убият. Животът не зависи от кислорода, а от това как да разкараш излишния въглероден диоксид.

Регулаторът ми трябва. Но не и оксигенаторът, поне не през цялото време. Просто трябва да отстранявам въглеродния диоксид от въздуха и да го замествам с кислород. Тук, в Подслона, имам петдесет литра течен кислород в два двайсет и пет литрови резервоара. Това са петдесет хиляди литра газообразен кислород, достатъчни за осемдесет и пет дни. Няма да ми стигнат, но са много.

Регулаторът може да сепарира въглеродния диоксид и да го складира в резервоар, добавяйки кислород към въздуха при нужда. Свърши ли ми кислородът, мога да спра за ден и да прехвърля цялата енергия към оксигенатора. По този начин консумацията на оксигенатора няма да изгълта енергията, нужна ми за придвижване.

Значи, регулаторът ще работи постоянно, а оксигенатора ще включвам само при нужда.

След като регулаторът замрази въглеродния диоксид и го сепарира от въздуха, кислородът и азотът все още са в газообразно състояние, но охладени до –75 градуса. Ако регулаторът изпомпа този въздух обратно в марсохода, без да го затопли, ще стана на ледена висулка. Регулаторът използва по-голямата част от енергията си за въпросното затопляне.

Но аз имам по-добър начин да затопля охладения въздух. Начин, за който НАСА не би си и помислила.

РТГ!

Да, РТГ. Сигурно го помните от незабравимото ми пътешествие до „Патфайндър“. Онази прекрасна бучка плутоний, която е толкова радиоактивна, че излъчва хиляда и петстотин вата топлина, за да произведе сто вата електричество. Какво става с останалите хиляда и четиристотин вата? Излъчва ги във вид на топлина.

По пътя си към „Патфайндър“ се наложи да махна част от изолацията на марсохода, за да се охлажда кабината, помните ли? Такава жега създаваше РТГ.

Направих сметката. Регулаторът гълта седемстотин и деветдесет вата да затопля въздуха. Хиляда и четиристотинте вата на РТГ са предостатъчни за тази цел, ще остава и за затопляне на кабината.

Реших да направя тест — изключих отоплителите на регулатора и засякох консумацията му без тях. Само след няколко минути побързах да го включа отново. Въздухът, който регулаторът връщаше, беше много студен, повярвайте ми. Но пък получих нужните ми данни.

С включен отоплител регулаторът гълта 21.5 пн. Без него… (барабани, моля!) 1 пн. Точно така, почти цялата енергия отива за отоплението.

Като при повечето житейски проблеми, и този може да бъде разрешен чрез кутия с чиста радиация .

През останалата част от деня проверявах отново сметките си и направих още тестове. Всичко изглежда наред. Мога да го направя.

ДНЕВНИК НА МИСИЯТА: ДЕН 200

Днес мъкнах камъни.

Трябваше да проверя каква работа може да извърши марсоход-караваната. По пътя към „Патфайндър“ с осемнайсет киловатчаса изминавах осемдесет километра. Този път ще имам много по-тежък товар. Ще тегля караваната и другите неща.

Закарах на заден ход марсохода до караваната и свързах теглещите скоби. Лесна работа.

От известно време караваната е разхерметизирана (все пак в корпуса й има няколкостотин дупки), затова отворих и двата шлюза за по-лесен достъп. След това нахвърлях вътре камъни.

Работех с приблизително тегло. Най-тежкото нещо, което ще кача със себе си, е водата. Цели шестстотин и двайсет килограма. Дехидратираните и замръзнали картофи са още двеста килограма. Вероятно ще натоваря повече соларни клетки, отколкото при първото си пътуване, както и резервна батерия от Подслона. Плюс атмосферния регулатор и оксигенатора, разбира се. Вместо да тегля всички тези неща, реших да си избера едно приблизително число и се спрях на хиляда и двеста килограма.

Половин кубически метър базалт тежи горе-долу толкова. След два часа тежък физически труд, придружен с изобилно мрънкане, натоварих камънака.