Энди Вейр - Марсианецът

Но аз се спрях на „Би Джийс“ и тяхната „Да останеш жив“.

ДНЕВНИК НА МИСИЯТА: ДЕН 195

Още един ден, още един набор от дупки. Сто четиресет и пет този път (задобрявам). Приключил съм наполовина. Последното изречение ме кара да се чувствам адски стар.

Но поне имам насърчително съобщение от Венкат, което да ме ободри!

(17:12) УОТНИ: 145 дупки днес. Общо 357.

(17:31) ЛРД: Мислехме, че ще си пробил повече досега.

Майната ви.

Както и да е, вечер продължава да ми е скучно. Което е добър знак, защото ако нещо в Подслона се повреди, изведнъж ще спре да ми е скучно. Пък и има план за спасяването ми, а от тежкия физически труд спя като къпан.

Липсват ми картофите. Без тях Подслонът не е същият.

Все още има почва навсякъде. Няма смисъл да я изнасям навън. По липса на по-интересни занимания, я подложих на анализ. Не е за вярване, но част от бактериите са оцелели. Популацията им е силна и расте. Това е забележително, като се има предвид, че в продължение на повече от денонощие са били изложени на условия близки до вакуума и на субарктически температури.

Предполагам, че около част от бактериите са се образували ледени джобчета, които са затворили в себе си мехури от поносимо налягане, а студът сам по себе си не е бил достатъчен да ги убие. Достатъчно е да оцелее една бактерия, за да спаси вида от изчезване.

Животът е упорито нещо. И те като мен не искат да умрат.

ДНЕВНИК НА МИСИЯТА: ДЕН 196

Прецаках работата.

Яко я прецаках. Направих грешка, която може и да ме убие.

Излязох от Подслона около 08:45, както обикновено. Взех си отвертката и чука и се заех да изчукам вдлъбнатинки в корпуса на караваната. Досадно е да правиш вдлъбнатина преди всяка дупка, затова реших да направя всички вдлъбнатини за деня наведнъж.

След като направих сто и петдесет (какво, оптимист съм по природа), се хванах на работа.

Беше същото като предния ден и като по-предния. Пробиваш и се местиш. Пробиваш и се местиш. Пробиваш за трети път, после оставяш дрелката да се охлади. И така до обяд.

В 12:00 си направих почивка. Прибрах се в Подслона, обядвах с апетит и изиграх партия шах с компютъра (който направо ме размаза), после излязох отново навън.

В 13:30 се случи катастрофата, макар че по онова време това убягна от вниманието ми.

Най-лошите моменти в живота ни биват предшествани от дребни знаци. Миниатюрна бучка някъде по тялото ти, която не е била там преди. Връщаш се у дома при жена си и заварваш две чаши за вино в мивката. Всеки път, когато чуеш: „Прекъсваме програмата, за да…“.

За мен дребният знак беше дрелката, която отказа да се включи.

Само три минути по-рано си работеше съвсем нормално. Бях довършил поредната дупка и оставих дрелката да се охлади. Както обикновено.

Но когато се опитах да я включа и да се заема отново с дупките, тя отказа. Дори индикаторът на захранването не светна.

Не се притесних особено. Дори да не успеех да я поправя, имах резервна. Трябваше да я включа към захранването на Подслона, а това отнема време, но не е болка за умиране.

Фактът, че светлинният индикатор не светеше, говореше за проблем с кабела. Погледнах към прозорчето на шлюза и видях, че осветлението в Подслона работи. Значи нямаше проблем със захранването. Проверих новите си прекъсвачи и както очаквах, и трите се бяха задействали.

Реших, че дрелката е изтеглила ток с по-голям ампераж. Не беше голям проблем. Върнах прекъсвачите в основното им положение. Дрелката се включи нормално и аз продължих с дупките.

Нищо особено, ще кажете? И аз така сметнах.

Приключих работния си ден в 17:00, пробил бях сто трийсет и една дупки. По-слабо от вчера, но бях изгубил време да се занимавам с дрелката.

Докладвах за свършеното.

(17:08) УОТНИ: 131 дупки днес. Общо 488. Дребен проблем с дрелката, бяха се задействали прекъсвачите. Предполагам, че дава на късо някъде, най-вероятно при свръзката на захранващия кабел. Може би ще се наложи да го свържа наново.

В момента Земята и Марс са на малко повече от осемнайсет светлинни минути разстояние. НАСА обикновено ми отговаряше след двайсет и пет минути. Но този път отговор не дойде. Спомнете си, че комуникацията осъществявам от марсоход 2, който излъчва сигнала през „Патфайндър“. Не мога просто да си лежа в Подслона и да чакам отговор. Не, трябва да стоя в марсохода и да чакам.

(17:38) УОТНИ: Не получавам отговор. Последното съобщение пратих преди 30 минути. Моля, потвърдете.

Изчаках още половин час. Никакъв отговор. Започнах да се плаша.