Энди Вейр - Марсианецът

Марс и собствената ми глупост упорито се опитват да ме убият.

Добре, стига съм се самосъжалявал. Не съм обречен. Просто ще е доста по-трудно, отколкото се надявах. Имам всичко необходимо, за да оцелея. А „Хермес“ все така лети насам.

Написах съобщение с камъни, използвайки морзовата азбука: „ПАТФАЙНДЪР ИЗПЪРЖЕН С 9 А. МЪРТЪВ ЗАВИНАГИ. ПЛАНЪТ — БЕЗ ПРОМЯНА. ЩЕ СТИГНА ДО МИА.“

Ако успея да стигна до МИА на „Арес 4“, всичко ще е наред. Но сега, след като изгубих контакта си с НАСА, ще трябва сам да измисля и построя свое собствено Велико марсианско возило.

На първо време прекратих работата си по него. Ще продължа, след като съставя план. В НАСА без съмнение са имали куп идеи по въпроса, но сега аз трябва да измисля свои.

Както вече споменах, Голямата тройка (атмосферният регулатор, оксигенаторът и водният рециклатор) са от критично значение. За прехода си до „Патфайндър“ и обратно се справих без тях. Използвах въглеродни филтри да регулирам въздушния състав и си взех достатъчно кислород и вода за пътуването. Този път това няма да е достатъчно. Този път ще ми трябва Голямата тройка.

Проблемът е, че гълтат много ток и трябва да работят постоянно. Батериите на марсохода разполагат с 18 киловатчаса. Само оксигенаторът използва 44.1 киловатчаса на денонощие. Досещате ли се какъв е проблемът ми?

Знаете ли какво? „Киловатчаса на денонощие“ е ужасно дълго и ужасно досадно. Смятам да измисля нова мерна единица. Един киловатчас на денонощие е… може да бъде какво ли не… хм… не ме бива в това… о, майната му. Ще го нарека „пират-нинджа“.

Накратко, Голямата тройка се нуждае от 69.2 пн, по-голямата част ги гълтат оксигенаторът и атмосферният регулатор. Водният рециклатор има нужда само от 3.6 пн.

Ще се наложи да орежа разхода.

Най-лесно ще е с водния рециклатор. Имам шестстотин и двайсет литра вода (имах много повече, преди Подслонът да гръмне). Трябват ми само по три литра вода на ден, следователно запасът ми ще стигне за двеста и шест денонощия. Пътуването ми ще трае само стотина дни — от момента на тръгването, докато ме приберат (или умра междувременно).

Заключение: водният рециклатор изобщо няма да ми трябва. Ще пия вода, когато ми се допие, а отпадъчните продукти ще изхвърлям навън. Да, точно така, Марс, ще те опикавам и осирам на воля. Така ти се пада, след като постоянно се опитваш да ме убиеш.

Така. Спестих си 3.6 пират-нинджи.

ДНЕВНИК НА МИСИЯТА: ДЕН 198

Направих пробив с оксигенатора!

Почти целия ден проучвах спецификациите му. Той нагрява въглеродния диоксид до деветстотин градуса, после го прекарва над циркониеви електролизни клетки, за да разкара въглеродните атоми. По-голямата част от енергията отива за нагряването на газа. Защо е важно това ли? Защото аз съм един, а оксигенаторът е предвиден за шестима. Една шеста количество въглероден диоксид означава една шеста енергия, необходима за загряването му.

В спецификациите пише 44.1 пн, но през цялото време машината е използвала само 7.35 заради по-малкото работа. Това вече е нещо!

Така, стигаме до атмосферния регулатор. Регулаторът следи въздуха, решава какво не му е наред и коригира проблема. Твърде много въглероден диоксид? Маха го. Недостатъчно кислород? Добавя. Без него оксигенаторът не върши работа. Въглеродният диоксид трябва да бъде сепариран от въздуха, за да бъде преработен.

Регулаторът анализира въздуха чрез спектроскопия, после сепарира газовете, като ги свръхохлажда. Различните елементи се втечняват при различна температура. На Земята свръхохлаждането на толкова много въздух би погълнало абсурдни количества енергия. Но (както аз добре знам) тук не е Земята.

Свръхохлаждането се осъществява, като се изпомпва въздух към компонент извън Подслона. Въздухът бързо се охлажда до външната температура, която варира от –150 до 0 градуса. При по-високи външни температури се налага допълнително охлаждане, но в студени дни въздухът се втечнява безплатно. Енергоемката част всъщност е последващото му затопляне. Ако въздухът бъде върнат в Подслона без затопляне, бих измръзнал до смърт.

„Ама, чакай малко! — мислите си. — Атмосферата на Марс не е течна. Защо тогава се кондензира въздухът от Подслона?“

Атмосферата в Подслона е над сто пъти по-плътна, затова се втечнява при много по-висока температура. Регулаторът е умна машинка, която взема най-доброто и от двете планети. Буквално. Бележка: атмосферата на Марс също се кондензира, но само на полюсите. Всъщност там тя се превръща в сух лед.