Энди Вейр - Марсианецът

Минаха два часа, докато водата се загрее до трийсет и седем градуса. Изключих помпата и влязох във ваната. Ааааа! Само това мога да кажа!

Защо, по дяволите, не съм се сетил по-рано?

ДНЕВНИК НА МИСИЯТА: ДЕН 207

Последната седмица посветих на проблемите с гърба си. Болката не беше непоносима, но на Марс няма чакръкчии, затова реших да не рискувам.

Вземах си горещи вани по два пъти на ден, полежах си доста и зяпах скапани сериали от седемдесетте. Вече бях изгледал всичко от колекцията на Люис, но нямаше какво друго да правя, затова гледах повторения.

И мислих доста.

Много ще си улесня живота, ако разполагам с повече соларни клетки. Четиринайсетте, които взех със себе си при първото пътуване, осигуряваха осемнайсетте киловатчаса, които батериите могат да складират. Докато бях в движение, клетките се возеха на покрива. Караваната ми осигурява място за още седем (половината й покрив ще липсва заради дупката, която пробивам в него).

Необходимото количество енергия за това ми пътуване ще зависи от оксигенатора. Всичко се свежда до това колко енергия ще мога да заделя за алчното копеленеце в рамките на едно денонощие. Искам да намаля дните престой. Колкото повече енергия успея да заделя за оксигенатора, толкова повече кислород ще освобождава той и толкова по-рядко ще се налага да спирам, за да пренасочвам захранването към него.

Нека бъдем алчни. Да речем, че намеря място за още четиринайсет соларни панела, вместо за седем. Не съм сигурен как ще стане това, но да допуснем, че успея. Те ще ми осигурят 38 пн, което е равно на кислород за 5.1 денонощия между престоите. Тоест ще се налага да спирам и да бездействам веднъж на пет денонощия. Това звучи много по-поносимо.

Освен това, ако успея да осигуря батерии, които да складират допълнителната енергия, ще мога да изминавам по сто километра на ден! Уви, по-лесно е да се каже, отколкото да се направи. Трудно ще осигуря складирането на тези допълнителни осемнайсет киловатчаса. Ще трябва да взема две от деветкиловатчасовите горивни клетки на Подслона и да ги натоваря на марсохода или караваната. Те не са като батериите на марсохода — не са нито малки, нито портативни. Леки са, но са доста обемисти. Може би ще се наложи да ги прикрепя към корпуса, а това ще отнеме от мястото за соларните клетки.

Сто километра на ден и престой през пет дни за производство на кислород. Ако успея да извъртя този номер, ще стигна до Скиапарели за четиресет дни. Би било страхотно!

Друго какво… предполагам, че в НАСА вече са оцапали гащите. Със сигурност ме следят чрез сателитите и вече от шест дни не са ме виждали да излизам от Подслона. Гърбът ми беше по-добре и реших, че е време да поуспокоя страховете им.

Излязох навън. Като внимавах много с местенето на камъните, написах с морзовата азбука: „БОЛКИ В ГЪРБА. ПО-ДОБРЕ СЪМ. ПРОДЪЛЖАВАМ С МОДИФИКАЦИИТЕ НА МАРСОХОДА.“

Достатъчно физическа работа за един ден. Не искам да се пресилвам.

Мисля да си взема вана.

ДНЕВНИК НА МИСИЯТА: ДЕН 208

Днес дойде ред да експериментирам с панелите. Най-напред включих Подслона на енергоспестяващ режим. Без осветление и отопление, всички допълнителни системи — изключени. И без това щях да съм навън през повечето време.

Демонтирах двайсет и осем панела от соларната конструкция и ги довлякох до марсохода. Четири часа ги редих и пререждах. Бедният марсоход заприлича на циганска каруца. Уви, нито една подредба не върши работа.

Единственият начин да кача двайсет и осем панела на покрива е като ги натрупам на толкова високи купчини, че ще се катурнат при първия завой. Ако ги вържа един за друг, ще паднат всичките, а ако успея да ги прикрепя здраво към марсохода, ще повлекат и него. Дори не си направих труда да тествам последния вариант. Беше очевидно какво ще се случи, а не исках да повредя возилото.

Още не съм махнал парчето от корпуса на караваната. Половината дупки са пробити, но не бързам да довърша започнатото. Ако не отворя гигантска дупка в покрива й, бих могъл да взема със себе си четири купчини от по седем панела — по две на всеки покрив, а това решение вече е изпробвано на практика при пътуването ми към „Патфайндър“. Просто сега ще разполагам с два покрива и съответно с два пъти повече място за соларни клетки.

Проблемът е, че дупката ми трябва. Регулаторът трябва да се вози в херметизирана среда, а е твърде голям, за да го вкарам през шлюзовете. Оксигенаторът също трябва да е в херметизирана среда, докато работи. Вярно, ще го включвам само веднъж на пет дни, но през въпросното денонощие престой той трябва да е в кабината на караваната. Не, дупката ми трябва и толкова.